Когато хората си представят италианските острови, Капри и Иския заемат централно място в въображението им. Съществуват обаче и други острови, които са също толкова красиви — такива, които не се стремят активно към туризъм, но го приветстват, като същевременно съхраняват своята идентичност, пейзажи и традиции. Сред тях са Понца, Прочида, Пантелерия и Еолийските острови – места, уютни и дълбоко вкоренени в своето културно наследство.
Понца
Снимка: Getty Images
Сърцето на острова е Понца Порто – пристанище с форма на полумесец, което се отличава с къщи в пастелни цветове, лодки и автентичен начин на живот. Започнете оттук, за да имате лесен достъп до впечатляващи скали, морски пещери и кристално чисти води – можете да разгледате емблематичните забележителности на острова, включително залива Chiaia di luna, пещерите Пилато и Кала Феола с естествените басейни, образувани от ерозията на вулканичната скала.
Понца служи и като „врата” към природата. Разходка с лодка от пристанището до необитаемия остров Заноне, разположен в Националния парк „Чирчео“, предлага тишина, дъбови гори и пешеходни пътеки, както и изоставените руини на цистерциански манастир в уникално спокойна обстановка.
Кухнята е друга забележителност на острова: спагети с раци, супа от леща (традиционно местно ястие), заек по понцански с домати и лют червен пипер, както и десерти като „казатиело“ и „зеполе“.
Прочида
Снимка: Alamy
Само на 30–40 минути с ферибот от Неапол или Поцуоли, Прочида е микрокосмос на средиземноморския живот, пише Travel+Leisure Обявен за италианска културна столица през 2022 г., този малък остров е съхранил автентичния характер на своите традиции.
Благодарение на размерите си, Прочида може лесно да бъде обиколена за един ден, но тези, които решат да останат за няколко нощувки, могат да се потопят в тихия чар на острова.
От пристанището „Марина Гранде” посетителите могат да се разходят из историческия център, като минат през „Пиаца дей Мартири“ до Белведере дей Канони, откъдето се разкрива гледка към живописната „Марина Коричела” – най-автентичният квартал на острова, осеян с къщи в пастелни цветове, където рибарите работят, а прането съхне на слънце. Не пропускайте „Тера Мурата“ – укрепеното средновековно селище, което се извисява на най-високата точка на Прочида и в което се намират Палацо д’Авалос и абатството „Сан Микеле Арканджело“.
Кухнята на острова отразява неговата простота: скромни, но вкусни морски дарове, аншоа, калмари и местни лимони. Не пропускайте да опитате пастата с чушки „фригители“ и аншоа, както и пълнените калмари.
Пантелерия
Снимка: Veronica Crocitti/Getty Images
На около 65 мили югозападно от Сицилия и на 40 мили от брега на Тунис, този обдухан от вятъра остров не е за всеки. За тези, които търсят сурово и уединено бягство обаче - Пантелерия е незабравима. Тук няма пясъчни плажове. Вместо това островът се отличава с брегове от лава, каменисти заливи, достъпни пеша или с лодка, както и с едни от най-красивите кристално сини води в Средиземно море.
Не пропускайте „Грота дел Беникула“ – пещера-сауна, загрявана от геотермална активност, или топлите води и лечебната кал на „Лаго ди Венере“ – и двете са останки от вулканичното минало на острова. Ако търсите чудеса, създадени от човешка ръка, разгледайте „даммуси“ – традиционни жилища от лава, построени от древните земеделци и усъвършенствани по време на арабската колонизация. Някои от тях могат да се наемат.
Кухнята на острова, оформена от северноафрикански влияния, е толкова проста, колкото и вкусна: каперси, кускус с риба и прочутото „Пасито ди Пантелерия“ – вино с DOC сертификат, произведено изключително от грозде от сорта „Зибибо“.
Еолийските острови
Снимка: bwzenith/iStockphoto/Getty Images
Този архипелаг край северното крайбрежие на Сицилия предлага уникални преживявания на седемте си острова. Липари, най-големият от тях, е културният център и историческата столица на архипелага; Салина е синоним на природа и елегантност; Стромболи е известен с изригванията си; Панарея е остров, съчетаващ простота и елегантност; Вулкано е идеален за любителите на уелнес с баните си със серниста кал и горещите извори; Филикуди и Аликуди – за тези, които търсят близост с природата. За да се насладите най-добре на разнообразието на тези острови, организирайте обиколка с лодка.
Еолийската кухня е празник на Средиземноморието: „пане кунзато“,риба меч, каперси, вино „Малвазия“ и традиционни сладкиши като „сезамини“ – бисквитки, покрити със семена.
Посещението на някой от тези по-малко известни острови означава да се отдадете на места, които изискват време, внимание и любопитство – дестинации за пътешественици, търсещи не само история и красота, които са в изобилие, но и по-дълбоко чувство за връзка.
