Мит ли е, че днес младите ги е страх от дългосрочно обвързване? „Завинаги“ страшна дума ли е? Какво точно значи да си влюбен? И каква е тежестта на заветното „Да“?
Това определено са въпроси, на които един човек в сватбения си ден би трябвало да има отговор. Не такъв обаче е случаят на… ами те всъщност нямат имена. Тя е булката, която бяга от своя младоженец, влизайки в случайна врата на съсед от горния етаж.
Снимка: Гергана Дамянова
Часът е 13. Съседът (в ролята е Христо Гърбов) тъкмо сяда да обядва топлата си картофена супа, когато в спокойния му и тих свят нахлува момиче в булчинска рокля (Керана), която твърди, че има нужда от помощ. Оказва се обаче, че ѝ е нужно спасение не от човека, който я преследва – младоженецът (Александър Хаджиангелов), лудо влюбен в нея, а от собствената ѝ неувереност и несигурност. А случайно или съвсем нарочно в историята се намесва и съседката (Мариана Миланова).
Постановката „Горчиво!“ е най-новото премиерно заглавие в афиша на Младежки театър „Николай Бинев“. Автор и режисьор на комедията е Орлин Дяков.
Добрият и искрен хумор, неподправената игра на актьорите
и историята, която по странен начин е близка до живия живот, накара времето буквално да мине неусетно.
Снимка: Гергана Дамянова
Четиримата актьори си партнират с лекота и комбинацията им на сцената определено допринася за успеха на представлението.
Освен това с актьор като Христо Гърбов, няма как да не е забавно. Макар героят му да не се усмихва вече шест години след смъртта на съпругата си, на моменти дали заради собствените си импровизация или заради комичните ситуации, самият той не успяваше да сдържа смеха си. Това кара публиката да се забавлява още повече.
Както всяка добра комедия обаче
постановката не е основана единствено на хумора.
Като в калейдоскоп се редуват шумни и изпълнени с действие и смях моменти с притихване, обрани движения и размисли за същността на любовта и живота. „Казвайте обичам те, за да не го казвате на снимка“, съветва младите героя на Христо Гърбов.
За прехода между тези контрастни моменти помага музиката, дело на Пламен Мирчев - Мирона, и сценичните решения като осветлението. Сценографията, дело на Огняна Серафимова, също е необичайна, защото съчетава реалните предмети с нарисувани елементи, придавайки простота и причудливост.
Снимка: Гергана Дамянова
Възрастните съседи на младата двойка, самите те със своите товари от миналото и загубена любов, са като пристан – колкото и странно да звучи, макар че не ги познават, героите на Керана и Александър търсят съвети и помощ от тях.
В началото възрастният съсед изобщо не иска да се забърква в историята – просто иска да изяде супата си и нищо да не обезпокоява еднообразното му ежедневие.
„Стига мрънка! Не виждаш ли, че съдбите на двама души са в ръцете ти“, му казва ядосано младоженецът. „В ръцете ми е само една чиния. Вашите съдби си ги дръжте в своите ръце“, му отвръща героят на Гърбов. В следващия момент обаче
той става катализатор на развръзката
и накрая се оказва, че нищо не е такова, каквото си мислим, че е.
Снимка: Гергана Дамянова
А апартаментът му се превръща не просто в убежище, а в кабинет на психотерапевт и дори в храм, където двама млади взимат съдбоносни решения за живота си.
Комичният елемент в представлението идва и от ролята на булката, която сякаш държи маргаритка и къса едно по едно листенцата ѝ, сменяйки решенията си на всяко от тях.
Снимка: Гергана Дамянова
От сцената се чуват красиви обяснения в любов – тя е като като див кон, който препуска през сърцето му и оставя дълбоки следи от копитата си, както и мъдрости – „Това го запиши“, ми казва приятелката ми до мен, и аз го правя:
– Искам да съм щастлива, казва героинята на Керана.
– Щастието идва, когато си отиде страхът, ѝ отвръща героят на Христо Гърбов.
Снимка: Гергана Дамянова
Любовта е сила, за която нищо не е невъзможно. Тя може да усмихне един човек, който не се е смял с години, да даде повод на едни копнежи да се разпалят, да те накара да оглупееш или да завихри в теб смесица от радост, привличане, неувереност и притеснение.
Дали животът ще се окаже горчив или все пак 150-те човека, които се събират в църквата ще викат „Горчиво“ – от 13 до 15 ч. изглежда като достатъчно време да разберем.
