Владимир Карамазов – колко от вас познават хора, за които само от името става ясно, че няма други като тях? Ако ви кажем, че предстои да се запознаете отблизо с личност на име
Владимир Александров, сигурно ще решите, че става дума за човек от офис, корпорация или най-малкото зад бюро
А изкуството е друго нещо – то изисква безапелационност. Категоричност без колебание. Владимир Карамазов е сам по себе си като титла, прозвище, което казва много и без думи.
Но със сигурност пред нас е някой, избрал работата на духа за свое призвание. Както всеки един от братята Карамазови на Достоевски са в непрестанна, ежедневна борба с Аз-а. В опит за смирение на душата си в името на нещо по-голямо. Така и той е човек на изкуството, човек на театъра, par excellence. Така и получава кръщението си – Карамазов, от режисьорката Лили Абаджиева, по време на работа по спектакъла “Ромео и Жулиета”.
През последните няколко дни, стана ясно, че
Народният театър е успял да го приласкае отново към сцената
и постоянните срещи с публиката.
Владимир Карамазов е част от щатната трупа и за многобройните зрители, които избират спектакли само с негово участие, това бързо се превърна в повод за празник. Не се и съмняваме, че празникът ще се удвоява при всяка следваща постановка и премиера, в която актьорът е част от състава.
Карамазов извоюва не просто своето място в театъра, но и своето ярко присъствие на звезда, която знае как да надгражда дадения й талант
Прави го с характер, кoeто е много по-важен индикатор за успеха в тази професия от таланта. И определено силен характер се иска, за да може с тази богата биография и дългогодишна работа с най-добрите режисьори и артисти, да решиш да се оттеглиш. Да се дистанцираш от средата в името на новите предизвикателства и на пътя, който изисква постоянно обновление.
За Владимир Карамазов, този път го отведе към фотографията. Талантът му в нея беше неколкократно признат, включително и в големи международни конкурси. На тази територия
той реши да обърне обектива към света за разлика от дългите години, в които прожекторите сочеха към него на сцената
После се появи участието му в “Опашката” с режисьор Явор Гърдев по романа на Захари Карабашлиев. За ролята си на кандидат президента в спектакъла на Драматично-куклен театър “Иван Радоев”, Плевен,
Владимир Карамазов получи ИКАР 2022 за най-добра мъжка роля
В този период, въпреки многото запитвания и стремглавия интерес на колеги, фенове и критици да се върне отново, този път, за постоянно на сцената, той отклоняваше покани. Изглеждаше сякаш нищо, все още, не е успяло да го заинтригува докрай. Явно обаче развитието на програмата в Народния театър и
превръщането на сцената там в средище на международен сценичен живот, са му върнали вярата,
че няма по-подходящ момент от завръщане. А завръщането на Владимир Карамазов в театъра е повсеместно необходимо. Разбира се, от една страна заради необходимостта пред публиката да застават
актьори с игра, артикулация и професионализъм, които провокират интелигентно
От друга, и заради поколенческото присъствие да наблюдаваме артисти в пълния разцвет и зрялост, хем вече овладяли тънкостите, хем в подема на кариерата си.
Да устоиш на присъствието си в театъра и на работата в изкуството в цялост, не е лесна задача. Може би това отново ни връща към темата за характера. Не случайно Карамазов получи
масово разпознаване сред зрителите си в триото „Трите мечки“
Създадоха го заедно със Захари Бахаров и Юлиан Вергов, двама от най-близките му приятели. Продуцентският им бизнес стартира повече от ударно с емблематичната „Арт“ на Ясмина Реза, с режисьор Антон Угринов.
Текстът на една от най-известните френски авторки беше стремглавият успех на
тримата, определяни като топ 3 на най-добрите актьори в България. Последваха турнета по целия свят и
нагледен урок за гилдията как хитовите актьори правят хитово изкуство,
което получава заслужени не само овации, но и финансова измеримост на работата.
Случайно или не отново с текст на Ясмина Реза – „Богът на касапницата“, Карамазов беше посрещнат като щатен актьор на Народния театър. Това беше първото представление с негово участие, след новината, че пак влиза в състава на трупа. На сцената си партнира с Александра Василева, Юлиан Вергов и Радена Вълканова. Сюжетът среща зрителите с две родителски двойки, които трябва да изчистят възникналия сбор между децата им.
Талант, характер, но и късмет, като следствие на тях сякаш са ключовите думи в кариерата на Владимир Карамазов.
Работата му с притегателни текстове и спектакли, след които си тръгваш докрай развълнуван, е практика, не изключение. За пример – „Рибарят и неговата душа“ от Оскар Уайлд, една от първите му емблематични роли и стотици изигравания пред публиката на театър 199. Постановката на Мариус Куркински получи статут на пробив в театъра и оттук последваха поканите към Карамазов в още знаковите – „Казанова – реквием за любовта“, „Крал Лир“, „Танцът Делхи“, „Идеалният мъж“, „С любовта шега не бива“ и много други.
Затова и
радостта от завръщането му у дома, в театъра, беше толкова оправдана реакция
на зрителите. Защото, всеки един от тях, повече или по-малко очаква, че със завръщането на Карамазов, ще се удвоят и текстовете, продукциите и срещите на обмен между големите в театъра, което всеки изкушен любител истински желае.
През пролетта на 2022 г. Владимир Карамазов беше гост на подкаста „Откликни на изкуството“, продукция на платформата 7Arts.bg. Епизодът с водещ Весела Бабинова, може да видите тук.
Може да гледате трейлъра на спектакъла „Опашката“ на режисьора Явор Гърдев, от линка по-долу.
