Адам Брайер е унгарски режисьор. Той е документалист. „Всичко за семейство Левкович“ е драма, в която той въплъщава реални истории от своя живот.

„Мисля, че всеки е имал някакви проблеми в комуникацията в семейството. Тук имаме три поколения – дядото, бащата и детето. Момчешка история, но тя е за динамичната обстановка в едно семейство, тя е за това как се учим взаимно да говорим на езика на любовта, как да оставим егото на заден план и на преден да поставим сърцето и душата, как да разберем кои са важните неща в живота и да се научим да пристъпваме един към друг.“

Сюжетът преплита историята на великодушния, но твърдоглав треньор по бокс Тамаш. Той се разбира добре с всички, освен със собствения си син Иван. Двамата не си говорят, откакто момчето заминава за Израел и става вярващ в ортодоксална общност. Когато любимата съпруга на Тамаш, Жужа, си отива неочаквано, той се съгласява синът му да дойде и да отслужи Шива в дома му, но при условие, че доведе и внука му Ариел:

„Правя препратка какво се случва, когато се появи гибелността. В този случай това е семейство в заварена ситуация. Но поставихме така акцента, че всеки зрител да може да се свърже с него.“

Във филма е поставена и идеята за таланта и желанието на родителите, децата да последват техния пример:

„Като режисьор аз се занимавам с документалистика. Тук имам оригинална идея, тя е художествена измислица, но за да стигнем до нея правихме много проучвания. Много от нещата, които са в историята, са били плод на изследване и имплементиране на реални истории. Със сигурност има много препратки от действителността и в самите персонажи, изградили сме ги и на база ролеви модели. Като документалист, винаги се оставям реалните факти да помогнат на историята, за да стане тя по-жива. По този начин работя и с актьорите. Какво тази конкретна ситуация би донесла на самите тях? Направили сме всичко възможно да изглежда реалистично.“

Във филма се изгражда и въпросът за религията, но може би и за пристрастяването към нея и как ритуалността може да ни повлияе:

„Религиозните убеждения на евреите репрезентирам, но може да бъде всяка друга история, може да е мюсюлманско или християнско семейство. И разбира се, това са заобикалящите ни фактори. Сутринта на евреите е рамката, която стои в моята история. Но религията сама по себе си в този смисъл не е най-важен акцент. Важното е, това което се поражда от разбирането за нея – разбиране за любовта и за приемането. В нашия случай еврейският религиозен ритуал построява важни моменти от сюжета. И също тук се появява и хумора, когато има разминаване в разбиранията. Така идеята преминава към това, да се учим да се приемаме, такива каквито сме в семейството.Мисля, че на всяко семейство му се налага да се сблъска със смъртта по някакъв начин и да я приеме. Идеята беше да покажа различните страни на болката и да видим как всеки я възприема по различен начин и опитах до го погледна през хумора тук, защото мисля, че само в някои моменти, ние хората показваме истинските си лица и това е един от тях. Но той донася след себе си огромни вариации на емоции.“

Винаги да изхождаме от себе си по пътя си в изкуството, съветва Брайер:

„Мисля, че рецептата е в това да поставиш себе си в историята, да оставиш следа в зрителя, да си представиш какво той би изпитал като гледа филма, да усетиш кои моменти и части от историята биха въздействали най- силно на хората, да помислиш кой печели във всяка ситуация. В добрия сценарий обикновено трябва да има непрекъснато динамичност между високо напрежение и по-спокоен момент. Трябва да има различни ситуации за персонажите, зрителя да вижда, че някой от тях, ще спечели в конкретна ситуация, но после да има обрат. Това е така да се каже, тайната, публиката да не чувства скука и да бъде любопитна за нишката в сюжета.“

Филмът „Всичко за семейство Левкович“ имаше своята европейска премиера на София Филм фест.