Светът скърби за Ален Делон – френски киноактьор, певец, режисьор, сценарист и продуцент, признат за културна и кинематографична икона на XX век, благодарение на своите харизма и неоспорим талант. Той почина на 88-годишна възраст. Трите му деца – Ален-Фабиен, Анушка и Антъни, заедно с верния му спътник кучето Лубо, съобщават с дълбока скръб за кончината на баща си. Той е напуснал този свят мирно, в своя дом, заобиколен от своите близки, се казва в изявлението за Франс Прес „Le Figaro“ и „Le Parisien“, които Делон често четял, го нарекоха „Последният самурай“, подчертавайки, че филмът „Самураят“ е смятан за
едно от най-великите постижения в кариерата му.
евтаназията и заяви желанието си да напусне този свят именно по този начин.
Ранен живот
на 17 се присъединява към френските военноморски сили,
През 1956 г., след като се завръща във Франция, Делон започва работа на различни места – от сервитьор в ресторант до служител в месарница. Любовта му към киното се разпалва, когато гледа италианско-френския филм „Не пипай мангизите“ с Жан Габен.
Съдбата го среща с актрисата Брижит Обер и режисьора Жан-Клод Бриали, които го водят на фестивала в Кан през 1957 г. Там неговата неотразима външност не остава незабелязана и отваря пред него вратите към света на киното, в който той ще остави своя незаличим отпечатък.
През същия период Делон се снима в няколко по-малки филма един след друг, включително „Sois belle et tais-toi“ (1958) на Марк Алегре и „Christine“ (1958) на Пиер Гаспар-Юи.
На снимачната площадка на „Christine“ той се запознава и влюбва в актрисата Роми Шнайдер. Срещат се през 1958 г., но любовта им не пламва от пръв поглед. Преводачката на „Сиси“ намира Делон за „твърде красив, твърде млад, твърде добре подстриган, твърде модерен“ и с букет „твърде червен“ в ръцете му. Самият Делон, който я посреща в Орли под светкавиците на репортерите, я описва като „странна“, но не спестява критика и към себе си: „В ръката ми беше забит букет цветя и сигурно съм изглеждал, както казва Жак Брел, „като идиот“. Това е сигурно.“ Малко по-късно двамата обявяват годежа си, но се разделят през 1963 г.
Делон бързо се утвърждава като един от най-успешните френски актьори, а и като секссимвол на десетилетието. Сред най-известните му роли са тези в „Самураят“ (1967), „Борсалино“ (1970), „Под яркото слънце“ (1960) и „Роко и неговите братя“ (1961).
Кариера в театъра
През 1961 г. Ален Делон дебютира в театралната сцена под ръководството на Лукино Висконти. Той играе в пиесата „Dommage qu’elle soit une putain“ от английския автор Джон Форд. Партнира си с Роми Шнайдер и Даниел Сорано. През 1968 г. се представя в пиесата на Жан Ко – „Les Yeux crevés“.
В края на 90-те години Делон играе във „Variations énigmatiques“ на Ерик-Еманюел Шмит, а през 2004 г. се снима в „Les Montagnes russes“ на Ерик Асус. През 2007 г. той участва заедно с Мирей Дарк във филма „Sur la route de Madison“. Следваща година Делон режисира „Любовни писма“, в който участва с актрисата Анук Еме, превъплъщавайки се в ролята, създадена от Филип Ноаре. През 2011 и 2013 г. той играе в две различни постановки на „Une journée ordinaire“ от Ерик Асус.
В кожата на режисьор и певец
Ален Делон, начело на собствената си продуцентска компания „Adel“, изгражда впечатляваща кариера в света на продуцирането. През 2008 г. той споделя с „Le Figaro“: „Работя в този бизнес от близо петдесет и две години. Продуцирал съм 45 филма и познавам индустрията като актьор, продуцент и режисьор.
Хората ме сравняват с Клинт Истууд“.
Години по-късно тяхното приятелство прераства в любовна връзка по време на престой в Италия, по-точно в Рим. Няколко месеца след това братът на Далида – Орландо, решава да адаптира песента „Paroles, Paroles“. Френската певица от италиански произход, която неизбежно се обръща към приятеля си Ален Делон, го моли да ѝ партнира, въпреки че вече са били разделени. Той веднага приема предложението. По време на записа Делон приглушава светлините в студиото, а двамата изпълняват песента очи в очи. „Paroles, Paroles“ се превръща в глобален хит, достигайки номер 1 във Франция, Испания и Япония.
Цял един живот, отдаден на изкуството
В интервю за „Le Figaro“ през 2008 г. Ален Делон обсъжда възможността за пенсиониране и разкрива своето отношение към смъртта:
„В света има две професии, за които няма възраст за пенсиониране: политиците и актьорите.
В деня, в който почувствам, че вече не мога да давам повече, отколкото хората очакват от мен, ще спра. Със съжаление, защото тази работа е най-добрата терапия на света. Ако спра да я правя, ще умра. Не ми пука, че ще умра. Направих това, което трябваше да направя. Мога да си тръгна, без да съжалявам. Но предпочитам да се задържа още малко, за да могат децата ми да се справят сами. Единственият ми страх е от болести и импотентност“.
Кариерата му бе почетена на 19 май 2019 г., когато му беше връчена почетна ,,Златна палма“ на фестивала в Кан. Награждаването му предизвика бурна реакция. Актьорът беше обвиняван в женомразство и дори хомофобия. Това доведе до създаването на петиция с искане фестивалът да се откаже от присъждането на наградата.
Ален Делон изрази своята благодарност при получаването на наградата: „Сега знам какво е означава да ти е трудно.
