За дългогодишната си кариера, която вече обхваща шест десетилетия, 63-годишният музикален гений Брайън Адамс може да бъде определен като човекът на противоречията. Въпреки че винаги е излъчвал образа на невзискателен и просто нормален индивид, той скрива зад себе си изключителни постижения и влияние в световната музикална сцена. Само след няколко дни – на 8 декември 2023 г. българската публика ще може да се наслади на таланта му в зала „Арена София“. Организатори на събитието са KEY Events & Communication.

Гостуването на Адамс в София е част от световното турне на изпълнителя „So happy it hurts“. Това ще е четвъртото му участие в България, като идва да пее тук за първи път през 2006 г. Световното турне промотира неговия 15-и студиен албум, който излезе през март 2022 г. и получи номинация за награда „Грами“.

От края на 90-те години Брайън прави паралелна кариера като професионален фотограф. Той се справя отлично и с тази друга работа, като е

организирал много изложби на свои творби по целия свят

и е издал множество книги със свои портрети. Снимал е изданието на престижния календар на Pirelli за 2021 г., а поръчката му за златния юбилей на кралица Елизабет II и съпруга ѝ принц Филип виси в Националната портретна галерия в Лондон. Сред другите му обекти са Хилари Клинтън, Мик Джагър, Серена Уилямс, Мохамед Али и Кейт Мос.

Брайън Гай Адамс е роден на 5 ноември 1959 г. в Кингстън, Онтарио, в семейството на Конрад и Елизабет Адамс, скорошни английски емигранти в Канада от Плимут. Баща му е военен, офицер от Сандхърст, който служи в мироопазващите сили на ООН и като дипломат на дипломатическа служба в приемната си страна. Семейството се мести заради работата на баща му, като Адамс и по-малкият му брат Брус са обучавани във Виена, Лисабон и Тел Авив.

Когато през 1972 г. родителите му се разделят, Адамс и брат му отиват да живеят при майка си във Ванкувър, в северозападния край на Канада. Ако попитате Адамс до каква степен гледа назад и размишлява върху пътуването си от тогава до сега, той отговаря просто: „Не гледам“.

Един от най-ярките му спомени от детството е, че в хладилника им никога не е имало нещо за ядене. „Мама беше просто мама. И това го казвам в

най-добрия смисъл, защото тя се грижеше сама

за момчетата си. Баща ми не беше много наоколо в ранните години. Беше напуснал армията, за да се присъедини към ООН като наблюдател в мироопазващите операции по време на войната между Индия и Пакистан“.

В дома им каква музика ще се слуша, определял баща им, като обикновено тя била опера и военна музика. „Представете си една неделна сутрин, в която започва „Черната стража“. Интересното беше, че той пускаше музика не на обичайните нива, а я усилваше. Каквото му харесваше, това доминираше в къщата и нямаше как да го заобиколим“, спомня си той.

Въпреки странния вкус за музика на неговия баща, Брайън Адамс открива любовта си към нея именно благодарение на него. „Абонираше за нещо, наречено Columbia Record Club. Веднъж месечно ти изпращаха каталог и ако баща ми купи от него плоча с опера, можеше да избереш три други плочи безплатно. Аз казвах: „Мога ли да взема тази, тази и тази?“ и ако имах късмет, той ми ги даваше“, разказва той. Така открива Creedence Clearwater и Janis Joplin, които слагат началото на колекцията му. По това време нямало как да се

сдобиеш с музика в Австрия или Израел,

а когато живеели в Португалия, единствената телевизионна станция се излъчвала само по три часа на ден. Докато пътувал към училището се запознавал с хитовете в момента, защото шофьорът редовно им пускал радиото. „Обикновено това бяха Petula Clarke и Tom Jones. Спомням си, че „Ob-La-Di, Ob-La-Da“ на „Бийтълс“ беше много слушана по радиото“, казва изпълнителят.

След като родителите му се развеждат, предстоят трудни години за семейството им, защото майка му се грижела за него и братята му сама. Брайън все по-често отсъства от училището и започва да работи, когато е на 14-годишна възраст. „Приемах каквато работа се предлагаше в съответния ден, отивах да я върша и изкарвах по няколко долара. После, когато официално напуснах училище, си намерих по-стабилна работа – миех чинии в един ресторант“, споделя той. През това време музиката се превръща във важна част от живота му. Всичките му приятели били любители на музиката, а някои от тях му били приятели само заради това, че имали албуми, които той нямал и никога не бил чувал.

Започва да се опитва да пише музика, когато е на около 15 години. Имах приятел, който свиреше на китара, и му казах:

„Ако искаме да успеем, трябва да правим собствена музика“.

Отговорът му на това беше: „Чудесно, ти го направи“ Така че трябва да му отдам дължимото за това, че ме подтикна“, споделя Адамс.

Първите му опити да се занимава с музика са смесени. По време на коледно посещение в Англия той получава първата си китара от музикален магазин в Рединг – имитация на „Fender Strat“ по модела на тази, на която свирел Ричи Блекмор. В крайна сметка в Канада той преминава към „Gibson Les Paul“ втора ръка. Имал е точно един урок по китара в Израел, не го е понасял и затова се е обучавал сам, свирейки на записите си с помощта на книга за начинаещи с акорди.

След като напуска училище, се присъединява към барова група на име Shock. Спомня си, че те са били „шокиращо лоши“. С тях била и първата му изява на сцена. След Shock той се справя със сесиите във Ванкувър, както и с несполучливия си стаж като фронтмен на глем рокерите Sweeney Todd – преживяване, за което отказва да говори.

Бил е на 18 години, когато в местния магазин за грамофонни плочи попада на Джим Валанс, 7 години по-възрастен от него. Валанс е току-що излязъл от умерено успешните рокаджии от Vancouver Prism, за които свири на барабани и пише песни под псевдонима Rodney Hogg. Двамата започват да правят музика заедно в апартамента на Валанс. Никой от тях не е имал

друго занимание по това време,

за сметка на това идеите им били безкрайни. Правели по песен на ден, когато плодовете на техния труд донасят на Адамс договор с A&M Records през 1978 г.

Отношенията между него и новата му звукозаписна компания не започват по най-добрия начин. Без да знае за него, A&M вземат демото на една от съвместните му песни с Валанс – „Let Me Take You Dancing“ и го ремиксират като диско парче. Тя се превръща в малък хит в Канада и попада в класацията през март 1979 г. По това време Адамс вече е предприел стъпки, за да се подсигури по-добре, като прибягва до услугите на друг мениджър, с когото си партнира и до днес.

Първите му два солови албума – „You Want It“ , който излиза през 1980 г. и „You Got It“ от следващата година, са написани съвместно с Валанс и стават златни в Канада. През 1981 г. и 1982 г. свири доста в Америка. Толкова, че уверено задава въпроса:

„Къде е европейското турне?“

на мениджъра си. Отговорът му тогава бил: „За какво, по дяволите, искаш да ходиш в Европа?“. Брайън сам отива до звукозаписната компания в Обединеното кралство. Шефът на A&M Records по онова време, човек на име Дерек Грийн, му казва съвсем откровено: „Слушай, приятелю, твоята музика никога няма да се слуша тук. Можеш и да се върнеш в Америка.“ Нямаше как да го слушам. Това окуражи духа ми да го направя там“, спомня си Адамс.

Албумът му „Cuts Like A Knife“ от 1983 г. е първият му платинен албум в Америка, от който обаче не получил нито лев. „Спомням си как се обадих на мениджъра си и казах: „Брус, ти си страхотен. Да продадеш един милион плочи – това е невероятно. Къде са парите?“ Той ми каза, че няма, допълвайки: „Подписал си наистина гаден договор за запис с нисък хонорар“, казва изпълнителят на „Please Forgive Me“. По това време Адамс живеел в най-различни дупки с брат му и имал нужда от средства, за да си плаща наема.

През 1984 г. излиза песента „It’s Only Love“ в дует с неповторимата Тина Търнър. Музикантът бил голям нейн почитател и редовно ходел да я гледа по клубовете. През 1982 г. Тина ходела често до Ванкувър и на шега Брайън и Джим написали песен за нея, наречена „Lock Up Your Sons Cuz Tina’s In Town“, която днес той описва като ужасна. По време на нейно участие Адамс се

промъкнал зад кулисите,

видял я в коридора и казал: „Мис Търнър, написах една песен за вас“, подавайки ѝ касетата. Тя просто му благодарила.

Истинското забавление настъпило, когато в началото на 1984 г. се обадил продуцентът Джон Картър, започвайки разговора с: „Човече, аз продуцирам Тина Търнър. Имаш ли песен за нея?“. На този етап нямали песен за нея, затова Адамс предложил тя да се включи в негово парче, изпращайки „It’s Only Love“. Така и не получил отговор. Малко след това певицата отново имала участие във Ванкувър и Брайън изпратил съобщения до мениджъра ѝ с въпрос дали все пак могат да запишат съвместното парче. Този път отговорът бил положителен – Тина Търнър пожелала да се срещне с него. „Обичам тази песен“, казала тя и още на следващия ден записали известния сингъл.

Може да се каже, че 90-те години на миналия век са били изключително успешни за Адамс. Той се радва на още два албума с огромни хитове: „Waking Up The Neighbours“ от 1991 г. и „18′ til I Die“ от 1996 г.

От първия запис излиза и „Everything I Do (I Do it For You)“. Тази балада, написана съвместно с Ланг и филмовия композитор Майкъл Камен за блокбъстъра

„Робин Худ: Принцът на крадците“ с участието на Кевин Костнър,

е известна с това, че прекарва 16 последователни седмици под номер 1 в Обединеното кралство.

Отново в пауър-балада с Ланг и Камен и пеейки заедно с Род Стюарт и Стинг, Адамс отбеляза още един хит с филма „All For Love“ от 1993 г. Оттогава насам той пише песни за Арета Франклин, Селин Дион, Роджър Долтри и Майкъл Болтън, както и дуети с Тейлър Суифт, Били Джоел в „So Happy It Hurts“ с Ед Шийрън и Дженифър Лопес. И ако в наши дни албумите му са по-скоро тиктакащи, отколкото врящи, то през 90-те години той все пак успява да стане първият западен изпълнител, който изнася концерти в Непал, и да добави хит на Бродуей и мюзикъл на Уест Енд, адаптирайки „Хубава жена“ за сцената заедно с Валанс.

Билети за концерта на Брайън Адамс в София можете да закупите от тук.