Странно е да ви кажа, че човек, който е имал фобия от вода е спасил двама души от удавяне. И не, той не е спасител на плажа. Професионален актьор е – сред най-големите и търсените имена в артистичните среди. Справя се еднакво добре с всичките си роли – ролите в театъра и киното, ролята на режисьор, ролята на баща и на човек.
Всичко това е Деян Донков.
Зад тайнствения му поглед често сякаш остава нещо недоизказано и загадъчно. Днес, точно на 50-тия му рожден ден се гмуркаме в света на Донков и не е проблем дори да се удавим…
Ако не е на сцената и снимачната площадка може да го намерите във втория му дом – сред природата, където той обича да е от малък. Роден е и израснал във Видин. Казва, че като малък е бил „необуздано и свободно дете“. „Обичах да се катеря по дървета, да събирам сено с дядо ми, да хващам раци“. Родителите му се развеждат, когато той е много малък и почти няма спомени за това. Като дете е бил на косъм да загуби живота си, така че всъщност е ходещо чудо, както са и всичките му роли в театъра и в киното.
По актьорската професия се запалва съвсем случайно.
Сестра му му предлага да кандидатства във ВИТИЗ, защото смята, че има талант и така ще избегне военната си служба. Макар да има малко време за подготовка и да не знае какво го очаква Деян кандидатства и го приемат. В Театралната академия той се среща с Тодор Колев и разказва, че е „щял да припадне от вълнение“, работи с Крикор Азарян и има честта първата му роля на професионална сцена да бъде в последното представление на Стоян Камбарев – „Три сестри“.
За себе си казва, че е по-скоро интуитивен актьор. „Защото понякога нещата могат просто да се усетят, да разкодираш текста само през усещанията си“, заявява Донков. Освен това е и много пластичен – „за мен пластиката е важна, защото актьорстването не е да се правиш на някой друг. Аз искам да стана този друг“, споделя в интервю актьорът.
Донков има впечатляващите пет награди „Аскеер“, включително за изгряваща звезда, две награди „Икар“, награда „Златна роза“ и още куп други отличия.
Сцената на Народния театър толкова му отива.
Част от трупата на театъра е от 2003 г. Там създава и първият си моноспектакъл – „Камбаната“. Той е по едноименния роман на Недялко Славов. Трагичната история разказва за сложния, изпълнен с драматични препятствия път на бивш затворник. „От живота по-добър сценарист няма“, казва Деян по повод истинските истории, които вдъхновяват романа.
Както Донков твърди представлението се случва „без да го е искал“ – първоначално прочита романа с идеята по него да се направи филм. След това се запознава с автора и заедно с екип създават красива смесица между театър и кино на сцената. В образа на героинята Лейла влиза Пламена Иванова – момиче, което Донков и композиторката Петя Диманова случайно срещат.
Знакови роли на Деян Донков в театъра са още в представленията: „Месец на село“, „Отело“, „Вишнева градина“, „Хъшове“, „Опасни връзки“, „Дон Жуан“, „Сирано дьо Бержерак“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Калигула“, „Братя Карамазови“, „Орфей“, „Антигона“ и много други.
„Нирвана“ и „Любовникът“ са две представления, в който
Деян споделя сцената с тогавашната си половинка – Радина Кърджилова.
Значително е и присъствието му в съвременното българско кино, където се открояват ролите му в „Огледалото на дявола”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Емигранти”. Както и в „Изпепеляване”, „Деца от восък”, „Хиндемит”, „Каръци“. Участва и в сериалите „Алея на славата“, „Войната на буквите“, „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Румбата, аз и Роналдо“ и други.
Донков има трима сина и казва, че иска да научи децата си на чест, достойнство и любов. Той е и искрено вярващ човек. „Обичам да усещам Бог на сцената“, твърди актьорът. „Затова се занимавам с тази професия, с която мога да съм проводник на божественото“.
Вижте тази публикация в Instagram.
Освен, че притежава невероятен талант и може да се превъплъти във всяка роля Деян Донков посвещава сякаш цялото си същество на това, което прави. Голяма част от ролите му са в класически произведения, но също толкова умело пресъздава и съвремието ни.
Изгражда героите си като търси смеха на всеки един.
Той е майстор и на катарзисите, които преживява с героите си – независимо дали спектакълът е „Камбаната“ – два часа нонстоп текст или „Орфей“, който е три часа непрекъснато мълчание“, казва актьорът.
Димитър Ерменков
На сцената той е от актьорите, които обичат повече да дават отколкото да получават. И точно както камбаната в едноименния му моноспектакъл е символ на душата на вярата, през всичките му роли и образи можем да прозрем красивата му душа, която гори за това, което прави.
