Емили Блънт или едно типично британско момиче, родено в Лондон на 23 февруари 1983 година, което, сигурни сме, тепърва

ще чува аплодисментите на световната слава.

Актрисата вече направи заявка на таланта си с роли във филмите – „Дяволът носи Прада“, „На ръба на утрешния ден“, „Вдън горите“, “Сикарио” и др. Но с последния й образ на Кити в “Опенхаймер” на Кристофър Нолан сякаш мащабът на възможностите й разцъфтя в пълнота.

До голяма степен това се дължи и на срещата й с режисьора Нолан, за когото тя преди е споделяла, че “променя киното за всички ни”.

Респект и страхопочитание не са силни думи, а действителните емоции,

съпътстващи Емили от първите дни на снимачния процес на “Опенхаймер”. И едва ли някой от целия екип е правил изключение. В процеса на работата Кристофър Нолан носи онази специфична атмосфера на силния характер, който

трябва да овладее актьорските стихии

в името на авторовата си идея. Явно обаче всичко това е дало най-добрите резултати, защото освен, че “Опенхаймер” пропука зрителските, стереотипни разбирания за кино, той донесе и номинации “Оскар”.  Актьорите Килиън Мърфи (най-добра мъжка роля за образа на Робърт Опенхаймер) и Емили Блънт (най-добра поддържаща роля за съпругата му Кити) определено могат да се гордеят с постигнатото във филма.

Развоят и отличените предстои да станат ясни следващия месец, но за Блънт признанието, е и голямата крачка по пътя на киното, за което мечтае. И всичко това, допълнено от парадоксалната ирония, че персонажът на Кити е бил заличаван два пъти от сценария в първоначалната му идея.

В крайна сметка Кити остава и Емили Блънт печели ролята. А тя е повече от пристрастяваща за нея.

Госпожа Опенхаймер определено е била характер, който да интригува

и респектира актьорът. Изключително образована за времето си, волева, с три брака зад гърба си преди да срещне Робърт и определено встрани от идеята за добрата майка, която обича да си седи вкъщи.

В интервю Емили Блънт споделя, че от своята призма на майка и общуването й с двете й деца, което й носи най-голяма радост, се е опитвала да разбере точно тези противоречия в Кити.

Хладнокръвието и някаква нейна потисната травма, която й е пречила през целия живот.

За Емили Блънт изглежда е присъщо да прави психоаналитична аутопсия на персонажите си. Да ги наблюдава, да си ги обяснява.

Влечението й към актьорската професията се заявява отрано, изборът й изглежда предопределен. Първите й изяви са в телевизията, където е забелязана от филмовите продуценти. Преди това, още като ученичка Блънт се качва на театрална сцена с участие за британския Чичестърски фестивал.

Ролята й е на Жулиета “Ромео и Жулиета” на Шекспир – какво по категорично и обещаващо начало за начинаещ актьор!

Приблизително по същото време Емили

дебютира и на лондонската сцена заедно с Джуди Денч

в „Кралското семейство“, което й печели признанието за най-добър дебютант The Evening Standard.

Дали собственото й семейство е поощрявало актьорските амбиции на Емили Блънт не е ясно. Но фактът, че е израснала в голяма фамилия с широк спектър от взаимоотношения, е провокирало още повече

добрата й наблюдателност върху човешката природа.

Емили е второто от общо четири деца на бивша актриса и адвокат. Майка й избира да се посвети на грижата за децата и се разделя с илюзиите за публична изява.

Като по-малка Емили Блънт е имала проблеми със заекването, които обаче успява да преодолее, благодарение на упражнения в курсовете по актьорско майсторство. В допълнение описва себе си като

изключително срамежлива.

Още нещо, което явно се пречупва благодарение на опита пред камера и на сцена.

Нататък в кариерата й, са поддържащи роли в няколко телевизионни продукции, след които идват предложенията за “Дъщерята на Гидиън”, “Мраз”, “Литературният клуб на Джейн Остин” и т.н. СледваТ награди “Златен глобус” и “Сатурн”, номинация за “Сателит” и две награди БАФТА.

Превъплъщението на Блънт в образа на млада лесбийка в игралния филм в “Моето любовно лято” получава възторжени отзиви от критиката. Тук правят впечатление фините нюанси и чувствителността, която успява да предаде от екрана.

На другата крайност е персонажът й на кралица Виктория в “Младата Виктория” през 2009 г.

В този период главната мъжка роля в личния живот на Емили Блънт, е посветена на Майкъл Бубле, с когото са двойка три години.

Двамата се срещат зад кулисите на един от концертите на музиканта, а сред най-упоритите слухове за раздялата им, е изневяра. Крахът в любовта им за мнозина е може би изненадващ. Бубле и Блънт нееднократно са споделяли колко вдъхновяващи за всеки един, са артистичните изяви на другия.

Емили е признавала, че очите й се насълзяват, когато слуша Майкъл на сцена, а той разкрива пред медиите, че „всеки път, когато я видя на екрана, се влюбвам в нея отново.“

Раздялата им обаче е факт и много малко след нея в живота на Блънт изгрява американския актьор Джон Красински, които се запознават, благодарение на общ приятел в края на 2008 г.

Годежът им е през лятото на следващата година, а сватбата е в романтичната атмосфера на италианското Комо през юли 2010 г.