Франсоаз Харди – френскатa певица, актриса и модел, чиято красота и често меланхолична музика завладя целия свят през 60-те години на миналия век, почина на 80-годишна възраст.
Вижте тази публикация в Instagram.
Синът ѝ Томас Дютронк, също музикант, съобщи за смъртта в профила си в Instagram. Той публикува бебешка снимка с майка си и написа: „Maman est partie.“ Или: „Мама си отиде“. През последните две десетилетия Харди се бореше с рак. През 2015 г. тя е поставена в изкуствена кома в продължение на седмици след падане.
През 2023 г. списание „Rolling Stone” поставя
Харди под № 162 в класация на най-великите певци
на всички времена. Тя е единствената френска изпълнителка в списъка, изтъква Variety.
Ранен живот
Харди е родена по време на въздушно нападение в окупирания от нацистите Париж през 1944 г. и е отгледана в града, предимно от майка си. На 16-годишна възраст
получава първата си китара като подарък и започва да пише песни,
да ги изпълнява на живо и да се явява на прослушвания пред звукозаписни компании. През 1961 г. тя подписва договор с Disques Vogue.
Музикален път
Подобно на много момичета по онова време, Харди израства, слушайки Елвис Пресли, Клиф Ричард и други американски и британски звезди по радио Люксембург. Тя подписва първия си договор за запис едва на 17 години.
Вдъхновен от стила на френския шансон, както и от нововъзникващите по-крайни стилове на попа и рокендрола,
Харди става ключова част от стила yé-yé,
който доминира във френската музика в средата на века. Той е наречен така заради склонността на англоезичните групи от онова време да пеят „yeah“. Харди е една от създателките му. Своята песен „La Fille Avec Toi” тя започва именно с английските думи: „Oh, oh, yeah, yeah“.
Пробивът ѝ като музикант идва през 1962 г. със семплата, прочувствена песен „Tous les garçons et les filles”. В нея тя пее за всички момчета и момичета, които вървят ръка за ръка, докато „аз вървя сама по улиците, а сърцето ме боли“. Песента става хит във Франция и дори пробива в британските класации. Най-известната ѝ англоезична песен е създадена през 1968 г. – „It Hurts to Say Goodbye“. Тя става номер 1 във Великобритания, както и в родната ѝ Франция.
Тя пее на френски, английски, италиански и немски език и привлича почитатели от редиците на най-големите световни звезди.
Боб Дилън е сред най-големите ѝ фенове. Когато пристигнал в Париж, за да изнесе първия си концерт там, спомня си Харди, той отказал да се върне на сцената, ако тя не се съгласи да се срещне с него.
През 2018 г., след като претърпява поредната серия от здравословни проблеми, Харди прави това, което се оказва нейното последно „завръщане”. Тя публикува
автобиографията „Отчаянието на маймуните и други дреболии„
и издава нов албум, „Personne d’Autre“ – нейният 28-и.
Актьорска кариера
Не по-малко впечатляваща е и актьорската ѝ кариера. Публиката може би я помни най-добре от филма на Джон Франкенхаймер – „Grand Prix“ от 1966 г. Участията ѝ на екрана продължават 13 години. Тя се снима в продукции като „Замъкът в Швеция“ (1963 г.), „Ако трябва да се повтори“ (1976 г.) на Клод Льолуш. Сред другите ѝ актьорски роли са „Куршум в сърцето“ и епизодична роля в „Какво ново, котенце?“.
„Бях много наивна и добре възпитана млада жена“, казва Харди пред New York Times през 2018 г., описвайки филмовата си кариера, за която не се е чувствала подходяща.
„Не виждах как бих могла да откажа предложенията на известни режисьори. Аз обаче далеч
предпочитах музиката пред киното.
Музиката и шансонът ти позволяват да навлезеш дълбоко в себе си и в това, което чувстваш. Киното е свързано с това да играеш роля, да изиграеш персонаж, който може да е на километри от това, което си“.
Модна икона
Стилът ѝ завладява модните дизайнери и тя става модел на Ив Сен Лоран и Пако Рабан, който създава за нея златен минижуп, пише BBC.
Фронтменът на Rolling Stone Мик Джагър я нарича „идеалната жена“, а колегата му певец и автор на песни Боб Дилън пише няколко любовни писма до нея. Той се обръща към нея в стихотворение на гърба на албума си “Another Side of Bob Dylan” от 1964 г.
