Среща ли ли сте хора, чийто глас се запечатва в съзнанието ви? Чиято харизма не може да забравите дълго след срещата ви? Е, моята последна среща с Георги Арсов беше преди няколко месеца и сега, когато си я припомням отново се усмихвам както тогава.

Той е артист – занимава се с музика и театър.

Редовно може да го видите в театър-лаборатория „Алма Алтер“, където е всичко от актьор, до водещ, композитор, музикант, режисьор или разпоредител. Участва в проекти в Операта и в последния сезон на „Гласът на България“, но музикалния му талнт е вече известен в гилдията – бил е вокалист на група „Атлас“.

За да успеем да се видим аз настоявах и той най-после успя да ме вмести в пълния си график. А с какво е пълен той, питам аз. „Освен с театъра в момента се занимавам с музикални проекти. Сега съм в един проект за разпространение на албума си, защото той беше издаден покрай Ковид и сега на различни места в столицата и страната ще го представяме с банда“, започва разговора ни Георги.

Албумът му носи името „До края на света и обратно“ и е първият му албум с авторска музика, по-голямата част от която

създава докато върви по пътя Камино де Сантяго.

„Отделно имам един проект, който се казва „Играта на природата“ – той включва правенето на куестове в градска среда, с екологична насоченост. Първото издание беше супер успешно – в Борисовата, в Южен парк, в Западен парк правихме. Обвързваме го с интересни тематики – Хари Потър, Марвел, и

докато хората играят някакъв куест те всъщност чистят.

Беше много интересно“, продължава той.

„Сега направих първото си по-сериозно представление като режисьор – „В очакване на Годо“ по Бекет. Беше доста по-различно от другите ми работи, от това да режисираш мюзикъл. Получи се интересно представление, хората доста го харесаха, което ми дава обратна връзка, че сме успели да се справим със сложната задача да направим Бекет разбираем“, разказва още Георги.

А коя от двете роли му приляга повече – да режисира или да играе? „Много различно е, защото, когато играеш ти си финалната инстанция. Актьорът коли и беси. Какъвто и режисьор да си, накрая актьорът е на сцената. Това е много интересен процес – когато се обърнеш от другата страна. Режисьорът има определени изисквания, но когато актьорът не ги изпълни, режисьорът е безсилен“. За себе си все пак казва, че е

актьор, който се прави на режисьор много повече, отколкото обратното.

Споделя, че все още най-трудно му е да работи с актьорите и да ги накара да стигнат до там, където би искал.

След като вече е бил и от другата страна казва, че един спектакъл не може да се случи без режисьор. „Иначе е като развързана мартеница, някой трябва да я сплете, да стане едно“.

Разказва ми за една от последните постановки на „Алма Алтер“ – „Патиланци“, за която пише музиката. „Аз рядко съм хвалебствен към собствената си работа, но мисля, че музиката стана супер. Виждам, че се получи много добре и съм доволен от крайния резултат“.

В този ред на мисли, признава, че е самокритичен. „Винаги изпипвам, оправям… Но в крайна сметка, когато видя, че нещо се възприема започвам да вярвам повече, че вървя в правилната посока“. Затова му помагат хора, на чието откровено и градивно мнение за музиката артистът се доверява.

Дотук си говорим основно за музика и театър, но трябва да отбележим, че друга голяма страст на артиста са бордовите игри. Твърди, че има над 150 игри и се е запалил съвсем случайно. Освен това намира време да консумира всякакво изкуство – обича да чете книги и да гледа филми.

На днешния 15 май

Георги празнува своя 30-и рожден ден и то с концерт,

кръстен на едноименния му албум. За него разказва как създава повечето от музиката през 2019 г., докато върви пътя Камино. Когато се прибира в България, завършва песните, но издаването им е било трудно. „По време на записите пък си счупих ръката и три, четири месеца не можех да свиря“, разказва музикантът.

„И в накрая, когато излезе беше истинско чудо“, добавя той.

Споделя, че албумът е много ценен, защото свързва песните с конкретни мигове от живота си. „Цялото пътуване беше много специално. Оттогава минаха пет години, но спомените ми не избледняват и си помня ясно къде съм бил, с кого съм се срещнал, кога тази песен е написана“.

Винаги за това свое приключение Георги говори с много любов и сантимент. Казва обаче, че не успява да опази от света всичко, което си е взел от там. „Много е трудно да останеш в този илюзорно-магичен свят, в който вървиш и целта ти е да стигнеш някъде и да срещнеш някакви хора“.

Признава, че, ако реши да се пенсионира от всичко ще вземе раницата си и ще се върне по този път. „Има страшно много живот там, най-вече в хората, които срещаш“, казва музикантът.

Този живот и енергия, които Георги намира по пътя Камино успява като на снимка да запечата в албума си. Първата песен от него е „Улица детство“, която се оказва, че за всеки се намира на различно място. За изпълнителят е в квартал „Гоце Делчев“, където е израснал.

А любимият му детски спомен от това време е усещането, че става четири часа следобед и най-после може да излиза отново, защото както пее в песента: „от два до четири вкъщи – пълна тишина“.

Георги ми разказва и за останалите песни от „До края на света и обратно“, а аз имам любими, за които специално го питам. Така че тук е подходящо място да си пуснете албума, докато четете какво споделя за него.

„Тя и той“ е посветена на истинска история между момче и момиче, „Евридика“ е една от първите песни, които Георги написва, а „Рапунцел“ е своеобразно нейно продължение.

Обратно на познатия сюжет, в песента момичето си спуска косите, но

принцът така и не посмява да се качи на кулата.

„Предполагам, защото го е страх, че ще срещне нещо, което не отговаря на представите му. Понякога това, което е в представите ни е по-красиво от това, което е в реалността“, разказва Георги. „Понякога е хубаво нещата да остават недоизказани, недоизживяни, защото усещането е по-силно. Понякога няма нищо лошо да останем само в мечтите. Не всяка мечта трябва да стане реалност според мен. Така си научаваме уроците. Така ставаме хора. Не съм срещнал някой, който е получил всичко и е смислен човек. Ако не се научиш да губиш, да падаш и да те боли няма как…“, допълва той.

Единствената песен в албума, която не е авторска е „Тази песен не е за любов“ на Стефан Вълдобрев. „Със сигурност много от работата ми е вдъхновена от Стефан, когото аз обожавам като артист“, презнава Георги.

„Тази песен не е за любов“ има специално значение за Арсов.

Чува я случайно, още преди да стане толкова популярна, включва я в представление и Стефан му позволява да я включи и в албума си – нещо, което не е правил за никой друг дотогава. Именно с нея Георги се явява и в „Гласът на България“.

Макар да е смятал, че е „приключил с риалити форматите“, след участието си в X Factor, получавайки покана да се включи, той приема. Казва, че преживяването е било много интересно, но не смята, че музиката е състезание. „Не мисля, че талантът трябва да се оценява, той трябва да докосва“, казва Георги.

Точно това прави и той – с музиката и с ролите си, докосва сърца.