„Дай ми да пропътувам целия свят, за да се убедя още веднъж, че няма по-хубаво място от вкъщи“.
Крис Захариев е много неща – режисьор, влогър, водещ, пътешественик, разказвач на истории. Писането, рисуването, снимането, актьорството и усетът към дизайна и красивото също не са му чужди. Освен всичко – на 10 март има и рожден ден. Определя изминалата си година като „динамична, изпълнена с предизвикателства“.
Ще го намерите „там, където обхватът се губи“, в селата, където са „останали десетина баби с шест крави общо“. Той обича да прави неща, които другите не правят, обича да слиза на гарите, където никой не слиза. Пътят е неговият дом. Не се страхува да се изгуби нарочно. Избира да бъде „Благодарен“ и Храбър*. И твърди, че „България струва“.
Казва, че рядко губи надежда и се старае да е позитивен. Признава, че често плаче на филми. Любимият му български автор е Валери Петров.
Необикновен и вдъхновяващ е.
Крис влага послание и смисъл във всичко, което прави.
По забележителен начин сякаш изпреварва времето си – пазарува от магазини втора употреба още преди да е модерно, обръща внимание на българските села още преди хората масово да започнат да го правят, създава канала си в YouTube, когато българските влогъри се броят на пръсти.
И така пътешествието му през живота започва. Един от най-популярните му проекти е уеб-сериалът „Да се изгубиш нарочно“. А първите видеа в канала му от преди 12 години са с танци. Какво ли вече 26-годишният Крис би казал на себе си преди повече от десетилетие? „Бих му казал да не се страхува да мечтае смело, дори мечтите да изглеждат прекалено големи“, ми споделя той.
Подминавам надписа „Храбър“ на улицата и срещам Крис в студиото му. През цялото време го наблюдавах на фона на стена, която сам беше изрисувал. Талантите му са разнообразни, но каквото и да прави – той винаги разказва истории.
Казва, че преди всичко добрата история трябва да притежава нещо, което да те накара да я разкажеш, да е нещо, което ти е интересно и те влече.
Посланието да е важно.
Крис ми разказва как много хора се шегуват, че ако няма баба, влакове и пътувания, значи не е проект на Крис Захариев.
„Винаги се опитвам да разказвам човешки истории. Нещо, което да накара зрителя да се замисли, да бъде докоснат“.
В работата му се усеща свобода. Казва, че тя е важна за един артист, защото често изкуството няма рамки и се ражда в атмосфера ѝ – „когато ти си сам пред белия лист, когато позволяваш на ума ти да се рее из идеите. Тогава според мен се раждат хубавите неща. Важно е артистът да се бори за свободата си и да не позволява на неща да го ограничават“.
Цялото сърце и труд, които той и хората около него влагат в проектите си, не остават незабелязани. Освен на любовта на хората, те се радват и на престижни награди.
Крис е носител на наградата „Полет в изкуството“
на Фондация „Стоян Камбарев,“ както и на „Будител на годината“ на БНТ и БНР и много други. През 2023 г. печели отличие за режисурата на клипа „7 дни“ на група „Молец“ на годишните музикални награди на БГ Радио. Тази година цели 5 видеа, режисирани от младия артист, ще се борят за същата награда.
„Чувството, когато спечелиш награда и усетиш подкрепата, е много хубаво. Но в същото време аз много ясно съм решил наградите да не ми бъдат фикс идея. Още в началото започнах с влоговете не за да спечеля награди и да бъда гледан, а защото ми беше интересно и исках да се предизвикам. Нито една от причините не беше свързана със слава и отличия. Много се старая моята идентичност като творец да не бъде сложена в това“, казва той.
Признава, че такива признания, които никога не е очаквал да му се случат, са винаги много емоционални моменти,
Смята, че славата е отговорност.
Тя си има и своята цена. „Още в самото начало съм си поставил за цел да не се правя на нещо, което не съм, да не играя роля в интернет“.
Разказва още, че когато съдържанието, което качва, е свързвано с неща, през които преминава и са близки до сърцето му теми, хейтърски коментари могат да бъдат много нараняващи. И въпреки това – всичко си струва. Защото вътрешният стимул да твориш и да се изразяваш е отвъд фийдбека, който може да получиш.
Впечатли ме обаче с твърдението си, че хейтът всъщност никога не му е влияел толкова много, отново защото много добре знае защо е започнал и защо прави нещата, които прави. „Това носи много свобода, защото ако утре се събудя и нямам нито един последовател и абонат в канала, това не ме прави по-малко Крис“.
Някак неусетно, израствайки и променяйки се, той остава все по-често зад камерата, отколкото пред нея. Движеща сила в него е любопитството. И макар на този етап да предпочита повече режисирането, казва, че ако му предложат, отново би застанал пред камерата като водещ.
Съдейки по общоприети стандарти,
Крис Захариев определено е сред младите и успели хора в страната ни.
Ето какво казва обаче за успеха той: „За мен успехът е да можеш да правиш нещо, в което има мисия и знаеш, че помага. Всичко материално не задоволява и може да те остави много празен. Но когато знаеш, че правиш нещо, за което си създаден и едновременно знаеш, че то по някакъв начин носи нещо на света – тогава според мен наистина можеш да се наречеш успешен“.
А кога той разбира за какво е създаден? Било е много дълъг процес, в който пробва различни неща – баскетбол, шах, пиано, танци.
На 6 години тръгва на училище и винаги е бил най-малкият, най-ниският. „Това винаги ме е карало да се чувствам по-самотен и често трябваше да си намирам начини сам да се забавлявам и да си прекарвам времето“. Така от малък се сблъсква с рисуването, което остава константно в живота му. Завърша гимназия за изобразителни изкуства и след 12 клас го приемат в Художествената академия, но в живота му вече се е появила нова любов – киното, която измества тази към рисуването. Така след дълъг процес на проба-грешка, както казва самият той, Крис попада в НАТФИЗ и завършва режисура. Основава свое студио
и стъпка по стъпка сбъдва мечтите си.
Гледам отстрани всички страхотни неща, които той прави, и си задавам въпроса „Има ли изобщо нещо, в което не е добър?“. Крис честно си признава – не може да пее и е „музикален инвалид“, както сам се изрази. Казва още, че провалите са част от работата и проектите, които се осъществяват, са може би един на всеки десет. „Човек трябва да е наясно с това и да го приеме“.
Споделя, че когато влага усилия и работа в даден проект, идва разочарование, когато той не се осъществи, но най-важното е човек да се отърси, да продължи напред и да си каже: „Ще дойде следващото нещо“. Подобен сценарий Крис неведнъж е виждал в живота си.
Затова има и на едната си ръка има надпис „Чудеса“. „Това е наративът на живота ми“, споделя той. „Всичко, което ми се е случило, и всичко, което продължава да ми се случва – за мен е чудо, което не съм заслужил“.
Преди 2 години с Крис Макаров стартират бранд за дрехи, който има за цел да свързва градските хора със селски каузи. По това време се създава и група „Молец“ – Крис Макаров и Юли Славчев. За този период от живота си Крис споделя, че със сигурност „Молец“ и брандът са важна страница от книгата му. А на въпроса дали обича мислено да прелиства бъдещите страници на книгата, или се наслаждава на настоящето, отговаря: „Мисля за бъдещето донякъде, но не прекалено. По-скоро вървя страница по страница. Това съм виждал в живота ми, че едно нещо ме завежда към следващото. Така че
чак когато свърша една страница, отварям друга“.
Крис казва, че винаги се старае да не прави компромиси, дори това да му струва висока цена. „Преди година и половина имаше период, в който близо 4 месеца нямах почти никаква работа. Тогава дойде предложение за кампания, свързана със залагания и хазарт. Беше голям ангажимент и ставаше въпрос за много пари. Но това е нещо извън моралната ми и ценностна система, нещо което не бих режисирал. Затова отказах проекта, независимо че нямах план Б. Беше много трудно, но го отказах и след това се отвориха много други врати“.
Макар разликата ни във възрастта да е много малка, спокойно мога да кажа, че съм израснала с клиповете на Крис и те са оказвали силно въздействие в живота ми. Има неща, които помня до днес. „Благодарен“ беше видео, което стана изключително популярно, когато излезе. В него Крис цитира един въпрос, който сега аз му зададох обратно: „Ако утре се събудиш само с нещата, за които си благодарил на Бог днес, какво би имал?“.
„Осъзнах колко е важно, когато се чувствам тегаво или в някаква дупка, да започна да благодаря на Бог за нещата, които имам – че съм жив и здрав, че имам работа и какво да ям, че имам приятели, семейство. В момента, когато започна да го правя, осъзнавам колко леко ми става на сърцето“.
Няма да спра да се възхищавам на мисленето на Крис. Продължава въпреки трудностите, търпеливо изчаква да дойде правилното време мечтите му да се сбъднат. Храбростта му се възнаграждава: „Животът ще е много скучен, ако не рискуваш“, казва сам. И така зад всеки ъгъл, във всеки залез открива красота и има таланта да я претворява в изкуство.
