Едва на 19 години, продуцентът Мартин Малинов накара цяла България да се гордее. Два негови късометражни филма бяха отличени с пет награди от Фестивала “Remember the Future”, провеждан във Франция. Едно подобно постижение има силата да окрили човек, да го подтикне да полети от щастие към небосвода. Именно там – високо в небето, в самолет до България, Мартин научава за своите награди. Посреща новината с искрена благодарност, че филмите му са получили заслужената оценка. Не по-малко впечатляващ от самата победа е и фактът, че той я постига още преди да навърши 20 години. Как един студент успява да покори столицата на киното – Кан?

Любовта му към киното се заражда още в ранна детска възраст. С усмивка ми споделя, че още на 6-7 години се е криел от родителите си, за да гледа страшни филми. Фаворит по онова време му е клипът към песента на Майкъл Джексън – “Thriller”. 

На своя 13-и рожден ден той вече има ясна цел –

да създаде своя първи късометражен филм.

Постига го с помощта на своите роднини и приятели, които вместо подаръци му помагат да събере бюджет за заснемането на 30-минутна лента. Както много от вас вероятно очакват, първата му продукция отразява любимия му жанр – хоръра. Слушайки за сюжета му, сякаш се пренесох в света на ужаса, който Стивън Кинг представя със своя клоун – убиец в “То”. Във филма на Мартин обаче отвлечените персонажи имат шанс да се спасят…стига да успеят да разрешат загадките в ескейп стаята, в която са заключени. 

Макар през годините да развива богата гама от артистични умения, сред които свиренето на китара и участието в рок групи, съдбата на Мартин сякаш е предопределена – заминава за Швейцария, където се занимава с театър, а след това и за САЩ, където да овладее продуцентските си умения в един от най-добрите университети.

В първите си няколко филма той работил единствено с оператор, осветител и специалист по ефектите.

“Аз бях първи асистент режисьор, режисьор, сценарист, монтажист и звуков инженер. Тогава се научих как работи всичко поне по малко”, спомня си Мартин. Въпреки това, той и екипът му успяват да взривят кола, наводнят цяла стая и пресъздадат ураган на екрана. 

Младият продуцент признава пред Art Portal, че в началото на кариерата си често е бил подценяван заради възрастта си. Това обаче не го спира да следва мечтата си и той бързо показва, че е амбициран и има знанията и уменията да постигне желаното.

Доказват го петте награди, които получава от Фестивала за млади таланти “Remember the Future” в Кан.  

Вдъхновение за един от наградените си филми – “Нищо не може да разруши това”, получава от

разказ, който е написал самият той

преди няколко години. С романтичния си късометражен филм той излиза от зоната си на комфорт и опитва да насочи “светлината на прожекторите” към емоциите, които предизвиква даден филм. Той изпипва до съвършенство звука и монтажа и в другата си наградена продукция – “Алкохолик ме посещава всяка вечер”. 

“Целта ми беше

да мога да помогна на хората с алкохолна зависимост”,

признава Мартин. 

Макар филмът да разкрива “капана” на алкохолизма, по време на снимките му не са липсвали и забавни моменти. Така например една птичка се е промъкнала в студиото и е “изнесла концерт” на екипа в 4 сутринта. Точно в този момент се заснема една от най-тежките сцени – първото посещение на вампира при алкохолика. Сцената бива прекъсната за кратко заради

„спасителната мисия“,

която операторът провежда, за да пусне птичето отново на свобода. 

Именно подобни комични моменти са това, което отличава заснемането на филми в България и това в САЩ.

“В Щатите хората са много по-методични, не обичат да се забавляват, докато работят. Опитвам се да им обясня, че го правим, защото обичаме киното”, коментира той.

С интерес го попитах дали колегите му познават българските продукции, а отговорът му ме изненада. 

“Много често дори не знаят къде е България. Ако обаче им покажа снимка на Бузлуджа или някоя природна забележителност, където са снимани американски продукции, веднага се сещат”, разказа ми той.  Мартин се опитва често да им разказва за природната красота на България и за това колко талантливи хора живеят у нас. 

Той е превърнал този свой “разказ” в своеобразно мото на кариерата си. Той планира

да се завърне и работи в България,

след като завърши. Със своята продуцентска компания той ще се стреми да предостави шанс за изява на всички младежи, които искат да се занимават с кино. 

Дотогава обаче Мартин има още много планове за филми. Един от тях ще бъде документален и ще представя живота на световноизвестни диджеи, а другият – ще ни върне през 50-те години някъде в Холивуд, където тече трескава подготовка за заснемането на две продукции. 

Както всеки един творец, така и Мартин мечтае всеки един зрител на филмите му да открие свой собствен смисъл в тях. Признава още, че би се зарадвал някой ден бъде отличен с едни от най-престижните кино награди. Най-важно за него обаче остава не светът да научи неговото име, а това на филмите му.