Преди 85 години на днешния ден в Дупница се ражда момиченце на име Невена Коканова. Тогава никой дори и не подозира, че то ще се превърне в една от най-големите звезди на българските кино и театър.
Коканова започва своята театрална кариера като стажант в Ямболския драматичен театър едва на 18-годишна възраст.
„Бях твърде млада, току-що завършила гимназия, когато стъпих на сцена за първи път. Сега разглеждам това време от разстоянието на толкова години само с умиление. Какво съм осъзнавала? – Вероятно нищо. Само че съм имала подтик да вървя по някакъв път, по който крача и днес“, споделя актрисата в свое интервю в предаване от рубриката „Звездите са тук“ на Българското национално радио, цитирана от БТА.
Съдбата е отредила на Невена Коканова бляскава кариера.
По време на своя професионален път тя успява да се превъплъти в десетки роли, като пресъздава едни от най-впечатляващите и запомнящите се женски образи.
Една от най-известните ѝ роли е тази на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Лентата разказва историята на д-р Граневски, който напуска жена си и децата си. Той отива да живее при д-р Елена Трояновска, вдовица от войната. Коканова се запознава със своя бъдещ съпруг режисьора Любомир Шарланджиев именно на снимачната площадка на лентата.
Тя влиза и в ролята на Ирина в екранизацията на романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Филмът илюстрира амбициите и морала на фамилия Мореви. Те са представени през призмата на конфликтите и противоречията в българското общество в периода 30-те години на ХХ век – края на Втората световна война.
България се включва в
16-ото издание на Международния кинофестивал в Кан
с “Тютюн”. На мястото на събитието е изпратена и самата Невена Коканова. Тогава един от световноизвестните писатели на съвременна Франция и член на Френската академия Андре Мороа спира българската актриса, за да я поздрави.
„Присъствах на една интересна прожекция. Намирам филма за добър и поздравявам красивата артистка за големите ѝ постижения“, казал ѝ той, след което си направили снимка за спомен.
Коканова се представя повече от блестящо и в екранизацията на “Крадецът на праскови”. Действието в лентата се развива след Първата световна война. По това време във Велико Търново е организиран лагер за военнопленници. Охраната му обаче е слаба, заради което те могат свободно да излизат извън неговите предели.
Така подпоручикът от сръбската армия Иво Обретенович успява да се вмъкне в една градина, откъдето се опитва да си набере праскови. Тогава той се запознава със съпругата на коменданта – Елисавета. Неочаквано между двамата пламва любов.
Сред останалите ѝ роли в киното са Тинка от “Момичето си отива”, Бояна от “Опасен чар”, голямата етърва от “Дами канят” и още десетки други.
Въпреки богатия си опит в киното обаче Невена Коканова многократно е споделяла, че предпочита да играе в театъра.
„Докато имам ум в главата и се чувствам здрава, смисълът на моя живот ще бъде театърът. Киното е друг свят, в който би могъл да съществуваш или не. Там действат други принципи и закони на ползването на един творец. За мен
театърът е всичко и той осмисля живота ми“,
казва актрисата в интервю за 21-ия брой на списание „Паралели“ през 1991 година.
Невена Коканова си отива от тази свят на 3 юни 2000 г., но споменът за нея остава жив и до днес в цяла България.
Топли чувства към актрисата таят в село Иглика, Габровско, където тя си купува къща. Пленена от историческия облик на мястото, Коканова прави така, че то да се превърне в декор за два от филмите с нейно участие – „Вечери в Антимовския хан“ и „Вампир“. Днес читалището в селото носи името ѝ и пази книгите от личната ѝ библиотека. В него могат да бъдат разгледани и скици, създадени от самата актриса.
В деня, в който Коканова щеше да отбележи своята 85-годишнина, в родния ѝ град Дупница е организирано специално събитие. Негов гост ще бъде актрисата Мария Статулова, която ще разкаже своите спомени с примата на българското кино, предаде БНР.
Оказва се, че в града е стартирана инициатива за изграждането на паметник на актрисата. За целта вече е определен терен, но липсва финансиране.
