Има хора, чийто глас не забравяте. Има такива, които са надарени с такъв талант, че не могат да останат незабелязани. Никола Константинов е такъв човек. Въпреки, че участието му в „Гласът на България“ беше преди седем години все още помним фурора, който той предизвика с участието си в шоуто. Иван Лечев го нарича „чудо на чудесата“, а Поли Генова казва, че „такъв артист и талант не се е появявал в български музикален формат“ дотогава.

Никола има ярка индивидуалност и неповторим глас.

Разбирам го гледайки изпълненията му, но и разговаряйки на живо с него.

Музикалният му път започва още, когато е 3-годишен. Споделя, че от дете призванието му е да пее и да се занимава с музика. „Това е нещото, което ми доставя най-голямо удоволствие“, казва ми Никола. „По думите на майка ми все още не съм можел да говоря, но съм си тананикал“. Изпълнителят разказва, че макар сред роднините си да няма професионални музиканти, това изкуство винаги е било на пиедестал в дома им. „Винаги в семейството ни е звучала музика“.

Признава и че до някаква степен музикалният му вкус е повлиян от този на семейството му. „Обкръжението ми и вокалните ми педагози са ме насочвали към хубавата музика. Тя може да бъде всякаква, не бива да се ограничаваме в стилове, хубава музика има във всеки стил“, твърди Никола.

Професионалистите могат да ни кажат, че Никола всъщност притежава уникалния за мъж тенор алтино.

„Никога не съм отдавал значение на това какъв е гласът ми,

както обикновено се коментира. Винаги съм пеел и това е било важното. Естествено, че музикалните ми педагози са ми го казвали. Имах период на лека мутация на гласа в тийнейджърските години, която обаче не се случи в такава степен, така че гласът ми остана сравнително непроменен“.

След „Гласът на България“ Никола има много участия и три авторски песни. Дебютът му се казва „Струва си“, следва „Изгубен“, а в края на месец май тази година излезе и последната му песен, която е и първата на английски – “Plot Twist”. Тя определено звучи различно от нещата, които Никола е правил досега и казва, че може да се счита за „творчески завой“. Споделя, че е работил със страхотни музиканти и им е отнело няколко месеца, за да достигнат до финалния вариант на парчето. „Но си струваше“, казва той. „Перфекционист съм, обичам да изпипвам нещата до последно и да не правя компромиси с крайния продукт. Надявам се и да си личи“.

За творческия си процес твърди, че вдъхновението е много важно, както и наличието на хора, които да те усетят. „Голям късметлия съм, че успявам да намирам хора, с които взаимно да се допълваме и да вибрираме на една честота“.

В творчеството на Никола неизменно се усеща автентичност и искреност.

Той споделя, че свободата да бъде себе си за него е ключова. Затова е и независим артист. „Досега не съм бил в лейбъл. Ако получа предложение обаче бих се замислил, стига да си допаднем във вижданията за мен като артист“. Никола разказва, че по-голямата част от артистите на музикалната сцена в България са независими и това не бива да се подценява. Според него пътят на независимия артист е по-трънлив и сложен и това си има своите плюсове и минуси.

Той не иска да прави комерсиална музика. Разказва, че дори участвайки в „Гласът на България“ избира песента Flashlight на Джеси Джей, която тепърва набира популярност, но много му допада. И макар екипът на предаването да му предлага друго парче, с изпълнението си успява да ги убеди, че това е точната песен за него. „Беше ми много приятно, че изпълних нещо, което не беше популярно до този момент. И взе че направи голямо впечатление“.

Публиката, журито, зрителите пред малките екрани – всички са впечатлени от таланта на Никола. „Първо, когато бях на сцената все едно имах бяло петно. Имаше завеса, тя падна… Нищо от това не си спомням точно, освен че всички се бяха обърнали. Не мога да опиша чувството с думи. А след като се излъчи беше все едно падна някакъв метеорит.

Много неочаквано беше – както за мен, така мисля и за екипа.

Мога да кажа, че буквално вечерта си легнах един човек и на сутринта се събудих коренно различен“, си спомня изпълнителят.

Така с всичко, което прави Никола, остава верен на себе си. „Искам музиката ми да разказва история, в която някой може да се припознае, колкото и вече клиширано да звучи това. Смятам, че това е смисълът на изкуството – да докосва и да е емоционално“. Музикантът разказва, че често са му казвали, че е твърде емоционален, но по думите му „ако музиката и изкуството не са емоционални, то какво друго…“ Иска, това, което прави да оставя следа в хората.

В този ред на мисли питам Никола кои са любимите му български изпълнители, които го вдъхновяват и оставят следа в него. Не се изненадвам обаче, че ми казва: „не са един или двама“. Все пак изброява Любо Киров, Мария Илиева, Графа, Орлин Павлов, Тони Димитрова, Михаела Маринова, БТР. Освен тези големи имена, разбираме, че и двамата харесваме страхотния дует „2 наум“. „Важно за мен е да се припознавам в изкуството им и посланието, което носи. Това ме мотивира да правя и собствена музика“.

За творческия си процес той казва, че е много различен.

„Вдъхновението не винаги идва веднага

и може да дойде на най-неочакваните места. Някоя мелодия може да дойде примерно докато се качваш в трамвая или докато си в басейна. Често на телефона си имам демо записи, които си припомням“, споделя Никола. В момента изпълнителят се е фокусирал върху разпространението на новата си песен и създаването на видеоклип към нея.

Говорейки ми за бъдещите си планове в очите на Никола има някакъв пламък, така че няма как да не го попитам докъде стигат мечтите му. Той отвръща, че обича да си поставя големи цели. Първото нещо, за което си мечтае е да издаде албум със собствена музика. „Вярвам, че човек трябва да има мечти. Това е двигател да се развиваш“, казва той и допълва: „Не трябва да се отказваме от мечтите. И когато ги поставяме с цел и смисъл, в правилния момент ще се случат. Въпросът е да останем позитивни дори и нещо да не се случва на момента“.

Изисква се търпение, упоритост, вяра и много работа да продължиш когато е трудно и да се бориш за мечтите си. Никола определено го прави. Напомни ми, че да останеш верен на себе си и да си истински в изкуството си е най-прекият път към сърцата на хората. Дано повече сърца да туптят в ритъма на хубавата музика, която както каза Никола е навсякъде.