На 16 юли се навършват седемдесет и осем години от рождението на голямата българска певица Паша Христова. Артистичната ѝ кариера е краткотрайна, но забележителна. Тя включва над четиридесет записани песни в БНР, издадени на грамофонни плочи, гастроли и участия в наши и международни конкурси, множество заслужени награди. Незаличима е следата, която тя оставя със своето присъствие в най-новата ни история. Съчетанието от

физическа красота, нежно очарование и красив глас,

както и дарбата да изразява настроения и чувства, я превръща в една от най-забележителните български поп певици за всички времена. През 1971 г. Паша Христова

загива трагично на летище София в жестока самолетна катастрофа.

Днес съвременниците ѝ си спомнят с възторг за нейното обаяние и сценично присъствие Името на Паша Христова е свързано с един от най-силните периоди в развитието на българската популярна музика – този от втората половина на 60-те и началото на 70-те години. Самобитният ѝ талант и изключителни гласови качества успяват да се преборят във време на значителна музикална конкуренция и високи  критерии., пише БНР.

Ученичка е, когато запява и усеща тръпката на сцената, а може би и дарбата да владее другите чрез гласа си. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено. След близо

шест години трудов стаж като чертожничка в Институт за електрокари,

желанието ѝ да пее надделява. Тя попада в радиото с категорична мотивация – обучение в новосформираните „Студия за естрадни изпълнители”. Забелязва я композиторът Иван Стайков. Учи в неговия клас. С всяка изминала година Паша показва разнообразие от интерпретаторски умения и прецизно подбран репертоар, голяма част от който в стила на художествено-драматургичната естетика. Първа от тази категория песни е „Дъждовете започнаха”, композиция на Георги Робев и Богомил Гудев, с която Паша участва на III фестивал „Златният Орфей” през 1967 г. Получава трета награда в конкурса за български изпълнители. Следващата ѝ песен е „Спри, време” (1967 г.) на Александър Йосифов.

С изпълнението си певицата не само представя богатия диапазон на своя глас, но пресъздава по неповторим начин силните човешки страсти, въвлича хората в голямото изживяване, наречено любов, идващо от посланието на текста (Анна Георгиева). С тази песен Паша извоюва първия си голям международен успех – представя България на

фестивала в Сочи през 1968 г. и се завръща със златен медал.

Важен етап в творческата биография на Паша Христова е постъпването ѝ през 1968 г. като щатна певица в оркестър „София”. Под ръководството на диригента Димитър Симеонов с огромен успех гастролира в европейски страни.

Последните две години от живота на Паша Христова ѝ носят най-голямото признание. През 1970 г. на ІІІ Международен фестивал „Златният елен” в Брашов, Румъния получава трета награда. През пролетта на същата година заедно с Мими Иванова и Мария Нейкова печели слушателския вот на Пролетния радиоконкурс с песента на Светозар Русинов и Димитър Точев „Яворова пролет”. През юни в Слънчев бряг представянето ѝ в конкурса за български песни на „Златният Орфей” е истински триумф както за нея, така и за авторите на песните „Една българска роза” и „Повей, ветре”, за които

получават съответно първа награда и Голямата награда – златната статуетка.

До голямата трагедия през декември 1971 г. Паша Христова ще отбележи още едно свое значимо постижение на международен фестивал. Представянето ѝ на фестивала в Сопот, Полша, с песента на Чеслав Ниемен („Dziwny jest ten świat” (1967) – „Странен е този свят”) ѝ носи първа награда за изпълнение на полска песен. Последното отличие идва тогава, когато вече я няма. „Бяла песен” на Димитър Вълчев и Петър Караангов е обявена за „Мелодия на годината” посмъртно. След смъртта ѝ излиза и единствена плоча на певицата. Остава обаче неизпята песента „Унес” на Димитър Вълчев и Елисавета Багряна, която трябвало да запише след завръщането си от Алжир, но уви… отнася я в отвъдното.

През краткия си почти петгодишен творчески път Паша Христова се налага като певица със запомняща се индивидуалност. Взискателният ѝ музикален вкус, сценичното ѝ присъствие и изразителност, спонтанната ѝ жизнерадостност, съчетана с елегична тъга, са високо оценени и днес от музикалната гилдия.