Бунтар е в живота, такъв е и на сцената. Той е различен и не се страхува и срамува да го покаже, защото именно неговата уникална индивидуалност е това, което го води творческия му път. Името му е Роби Уилямс – един от най-успешните британски изпълнители в историята на музиката. Пишейки това изречение, все още ми е трудно да повярвам, че ще го видим на българска сцена на 28 септември. Денят със сигурност ще се превърне в истински празник за меломаните, какъвто е и 13 февруари – денят, в който се ражда любимецът на поколения Роби Уилямс. В чест на неговия празник се връщаме назад към творческия му път, осеян с предизвикателствата на зависимостта и ниското самочувствие. Историята му е толкова завладяваща, че сме сигурни, че ще искате още и още, затова Ви предлагаме да прочетете и ревюто ни за филма му „Better Man: Роби Уилямс” ТУК. 

Ранен живот

Роби Уилямс е роден с името Робърт Питър Уилямс в Стоук он Трент, Англия. Когато е на 3 години, майка му Джанет се развежда с баща му артиста Пийт Конуей. Това води до чести проблеми на Уилямс в училище, пише Biography. Той прекарва ваканциите с баща си, гледайки го как изпълнява комедийни номера. Когато е дете, самият Роби е повлиян от суинг музиканти като Франк Синатра, Дийн Мартин и Сами Дейвис-младши. Първите плочи, които слуша, са издадени от Нат Кинг Коул, Сара Вон, Ела Фицджералд и Коул Портър, които принадлежат на майка му. Вече 10-годишен се увлича по хип-хоп и започва да колекционира електро албуми.

На 16 години продава стъкла, когато майка му съобщава за прослушване за момчешка група.

Изпълнението му на песента Nothing Can Divide Us на Джейсън Донован му спечелва място в нея. Партнира си с Гари Барлоу, Марк Оуен, Хауърд Доналд и Джейсън Ориндж. Групата носи името Take That.

Ерата Take That

През 1990 г. Уилямс е най-младият член на Take That. Според документалния филм „Take That: За протокола” по-голямата част от парчетата на групата са написани и изпълнени от Гари Барлоу, но Уилямс пее водещите вокали в три хита: „Could It Be Magic“, „I Found Heaven“ и „Everything Changes“. Take That могат да се похвалят с  шест сингъла и три албума под номер 1.

Употребата на алкохол и кокаин от страна на Уилямс

предизвиква конфликт между него и мениджъра на групата Найджъл Мартин-Смит

относно правилата за поведение на членовете на Take That.

С времето честотата на употребата на наркотици от Уилямс ескалира, като той за малко не приема свръхдоза вечерта преди Европейските музикални награди на MTV през 1994 г. Емоционалният фактор за падението също е налице. Младият музикант е недоволен от това, че

идеите му не се приемат сериозно от Мартин-Смит и вокалиста Барлоу.

Причината е, че желанието му да изследва хип-хопа и рапа влиза в противоречие с обичайните балади на Take That.

Очаквано, поведението му води до напускането му на групата. По време на една от репетициите преди турне на групата останалите членове му съобщават, че

искат да продължат работата си без него.

През юли 1995 г. той се съгласява с искането им и вече не е част от групата.  Година по-късно формацията спира на съществува.

Междувременно Уилямс е в преследване на солова кариера и води предизвикателен живот, който често попада в медиите. По пътя към музикалното му развитие има една спънка – договорът с предходната му продуцентска компания. Клауза в него му

забранява да издава музика до официалното разпускане на групата.

Соловата му кариера се превръща в обект на съдебни битки за хиляди долари. В крайна сметка той все пак успява да се освободи от договора си и подписва нов с  Chrysalis Records.

Солова кариера

Първият му солов албум Life Thru a Lens (1997 г.) е приет вяло от критиката. Сингълът от него Angels обаче се продава в повече от 800 000 копия и прекарва повече от три месеца в топ 10. Вторият му албум I’ve Been Expecting You включва песните Millennium и She’s the One. Те са първият и вторият му номер едно сингъл.

Следващите албуми продължават победната му серия: Sing When You’re Winning (2000), Swing When You’re Winning (2001), Escapology (2002), Intensive Care (2005), Rudebox (2006) и Reality Killed the Video Star (2009).

През 2010 г. Уилямс се събира отново с Take That

и записва изключително успешния албум Progress. Но по-малко от година по-късно той отново напуска концертното им турне и продължава с концертите в подкрепа на соловите си албуми.

През 2012 г. издава Take the Crown (2012), а през есента на 2013 г. – продължението на албума си Swing When You’re Winning II, Swings Both Ways. През 2016 г. той го последва с издаването на единадесетия си студиен албум Heavy Entertainment Show.

Соловата кариера на Уилямс го превръща в най-продавания британски солов изпълнител в Обединеното кралство. Продал е 70 милиона плочи. През 2004 г. той е

приет в Залата на славата на британската музика,

след като е избран за най-великия изпълнител на 90-те години.

Дискографията му включва седем сингъла под номер 1 в Обединеното кралство, а всичките му 14 студийни албума, с изключение на един, са достигнали номер 1 в Обединеното кралство. Шест от тях са сред 100-те най-продавани на Острова. През 2006 г. изпълнителят дори

поставя рекорд на Гинес за продадени 1,6 милиона билета за един ден

по време на турнето си Close Encounters Tour.

Уилямс е носител на рекордните 18 награди „Брит“. Четири пъти печели наградата за най-добър британски изпълнител, два пъти тази за изключителен принос към музиката, отличието  „Икона“ за

трайното му влияние върху британската култура,

осем германски ECHO и три европейски музикални статуетки от MTV.

Дейност извън музиката

През 2005 г. Уилямс озвучава Дъгал във филмовата адаптация на „Вълшебното колело“. Освен това – той е публикуван автор. През 2010 г. издава втората си книга, озаглавена „Ти ме познаваш“, в сътрудничество с Крис Хийт. Творбата съдържа

колекция от снимки на изпълнителя от последните 20 години

от кариерата му и обсъждане на тях от Уилямс, транскрибирани от Хийт.

Година по-късно той стартира и радиопредаване, озаглавено Radio Rudebox, в което пуска музика и интервюира Гари Барлоу. По същото време работи и с предприемача Питър Джоунс по създаването на линия дрехи в чест на дядо си Джак Фарел.

Запален футболен фен от дете, Уилямс решава да пренесе интереса си на по-високо ниво.

През 2005 г. основава футболен отбор, наречен „Лос Анджелис Вейл“.

Той обаче е разпуснат през 2007 г., тъй като се твърди, че двама играчи са измамили певеца с 200 000 паунда.

Здравословно състояние

Твърди се, че през целия си живот Роби Уилямс се е борил с психични заболявания, проблеми със самочувствието, алкохолизъм и злоупотреба с наркотици. Именно поради личните си проблеми той отказва невероятно предложение.

Бил поканен да стане новият фронтмен на Queen,

но така и не се съгласява заради „ниското си самочувствие“.

„Просто си помислих, че ще им спестя дързостта дори да се опитам да стъпя на сцената и да бъда в един ешелон с Фреди Меркюри. Защото за мен той е ангел. Той е като Бог. Просто беше твърде страшно”.

Психическото му състояние се влошава толкова рязко, че се налага неговият приятел Елтън Джон да го запише в клиника, за да се справи с употребата на наркотици, възникнала в резултат на депресията, която преживява още докато е в Take That.

През 2011 г. Уилямс разкрива, че е изпитвал летаргия, причинена от вид хормонален дисбаланс, наречен андропауза.