„Бил съм баскетболист, художник, пиар на футболен отбор, директор на театър, баща и дядо, но винаги съм бил артист!“, заявява големият български актьор Светослав Пеев. И то какъв артист…

Той е легенда на киното и театъра. Цялото му име е Светослав, но всички го наричат Славчо. Шегува се, че не знае на колко години е, защото три пъти е променял годината на раждане в паспорта си.

Ролите му са любими на поколения българи.

Сатиричният театър се превръща в негов втори дом.

Славчо Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Баща му е лекоатлет и така той самият започва да се занимава със спорт. Играе баскетбол и е дори капитан на националния отбор.

Когато трябва да постъпи в казарма иска да влезе в спортната рота, „обаче и тогава е имало много връзки и мен ме разменят с някакъв син на министър“, разказваразказва самият актьор.

„И вместо в спортната рота тук ме изпращат да карам самолет в Горна Оряховица, а аз съм с очила…“ Все пак това така и не се случва, защото е повторно разпределен в Русе, където се запознава с художник, на когото започва да помага. „Той беше художник и в театъра. Гледай какви съвпадения“, продължава историята Пеев.

Така той започва да рисува декорите в театъра в Русе. „При мен в ателието идваше един велик български артист – бай Георги Георгиев, с когото си говорихме. Така когато стана дума за кандидатстване той ме попита „Ти къде ще кандидатстваш бе, мойто момче?“. Казвам: „В Художествената академия, къде другаде“. Тогава той каза: „Не! Ти ще кандидатстваш в Театралната академия“. „Ама как така, бай Георги, как ще вляза?“. „Чрез мене!“, казва той“.

И така великият комедиен актьор

влиза във тогавашния ВИТИЗ с връзки.

Там учи в един клас заедно с Васил Михайлов и Климент Денчев, пише БТА. Завършва Академията през 1964 г.

Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над

70 театрални и 100 телевизионни роли,

както и участия в 23 филма. Сред тях са: „Конникът“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „С деца на море“, „Отклонение“, „Петимата от „Моби Дик“, „Баш майсторът на море“, „Войната на таралежите“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Мисия Лондон“ и много други.

Той участва в детски филми като „С деца на море“, „Войната на таралежите“, „Баща ми бояджията“, „Деца играят вън“, „Васко да Гама от село Рупча“, както и в детски телевизионни програми. „Много ми е мъчно, че сега няма детско кино“, казва актьорът пред bTV през 2018 г.

Театралните му превъплъщения също са легендарни. Ролите му в постановките „Римска баня“ и „Сако от велур“ са написани специално за него от Станислав Стратиев. Определено ключово значение в творческия му път има именно постановката „Римска баня“. По думите на Славчо Пеев

представлението се е играло близо 800 пъти.

Рекорд, които актьорът често обича да отбелязва е изнасянето на това представление пред 12 000 души на стадиона в Габрово през 1988-а година.

„Чувствам се като човек, който е правил неща, които други хора не са правили“, казва Пеев в „Шоуто на Николаос Цитиридис“. И това определено е така – никой друг не може да разсмива публиката както го прави той…

„Ще го запомним с прекрасното му чувство за хумор, с вдъхновяващата му страст към изкуството и живота, както и с думите му: „Сатирата е живот. Тя е нещо, което защитаваш докрай“, пишат от екипа на Сатиричния театър във връзка със скорошната кончина на големия артист.

Връзката му със Сатиричния театър е изключително специална. На него актьорът посвещава голяма част от кариерата си. От 1967 г. до 1991 г. Славчо Пеев е актьор в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Два пъти е бил и негов директор.

На 14 септември 2006 г. Сатиричният театър открива новия театрален сезон с пиесата „Римска баня“ от Станислав Стратиев под режисурата на Славчо Пеев, 33 години след като през 1973 г. е изиграл за първи ролята на Иван Антонов. Така започва и режисьорската му кариера. Режисьор е и на постановките „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни, „Таблата“ от Димитрис Кехаидис, „Целувката“ от Ана Петрова.

За колегите си в Сатиричния театър той казва:

„Освен, че бяха талантливи, хората бяха и добри.

Това е много важно в един колектив“. Той си партнира и работи с Никола Анастасов, Климент Денчев, Станислав Стратиев, Радой Ралин, Константин Коцев, Георги Калоянчев, Невена Коканова и още много други от вечните имена на киното и театъра.

„В Сатирата живеехме като едно семейство“, казва Славчо Пеев. „Събирахме се в пет часа, вместо в шест за представление, за да сме заедно“.

Макар да е познат с комичните си роли той казва обаче, че хуморът не е неговата стихия. „Много ми е било приятно да играя и по-мрачни хора“.

От май 2009 г. до декември 2018 г. Славчо Пеев е директор на Общинския драматичен театър „Невена Коканова“ в Дупница, където по негова инициатива на 18 октомври 2014 г. се открива

първият фестивал на театралното и филмово изкуство „Невена Коканова“.

За дългогодишната си кариера, огромния талант и безкрайните усмивки, които е дарил на публиката си Славчо Пеев е удостоен с много награди.

През май 1984 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. На 20 май 2009 г. Славчо Пеев получава наградата на Министерството на културата за принос в театъра и киното. През април 2018 г. е удостоен с Националната награда за хумор и сатира „Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев за цялостно творчество,  която се връчва от Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Макар вече играещ на небесната сцена, Славчо Пеев завинаги оставя следа в както в индустрията, така и в сърцата на хората, докоснали се до него.