Името му е Иван, но първоначално става всенароден любимец, познат като Васко. И то не кой да е, а „Васко да Гама от село Рупча“.

Иван Ласкин е едва на 12 години, когато след дълго търсене режисьорът на бъдещия сериен филм Димитър Петров го забелязва случайно в една градска градинка. Малкият Иван прави впечатление на режисьора и той го кани да се пробва за ролята, за която в последствие Ласкин се оказва най-подходящия.

Във филма той си партнира с големия актьор Павел Попандов, който играе бащата на Васко.

Попандов го нарича „един от най-истинските хора, които е познавал“

и разказва, че на снимачната площадка Иван се справя отлично, макар често да не следва насоките от режисьора, проявявайки силния си характер.

Именно непоколебимостта и талантът бележат пътя му, който за съжаление свършва твърде рано. На днешния 6 януари отбелязваме шест години, откакто Иван Ласкин напуска този свят на 48 години. След себе си той оставя десетки роли в киното и в театъра, колеги, почитатели, съпруга и две дъщери, които го обичат.

„Играл съм в над дванайсет български игрални филма и около десет европейски продукции, три телевизионни сериала „Хайка за вълци“,„Магьосници“, „Дунав мост“, „Колобър“, „Вагнер“, „Вълците“ и др.“, пише в творческата си биография Ласкин. 

Освен с превъплъщенията си на екран, той е познат с множеството си роли в театъра. Почти няма Софийска театрална сцена, на която Иван Ласкин да не е играл. В репертоара му са роли като Ромео от „Ромео и Жулиета“, Макбет от „Макбет“, Ърнест от „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Оскар Уайлд, Дон Педро от „Много шум за нищо“. Както и Тригорин в „Чайка“ от А.П. Чехов, Омир в „Пътува Одисей“, спектакъл на Теди Москов, Филип Ломбард в „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи, Шарл и Силвий в „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, Наместникът в „Железният светилник“ от Димитър Талев и др.

Статистиката и списъците с роли обаче са нищо, ако артистът не е преди всичко човек с главно „Ч“. Ласкин е наричан „лошото момче на българския театър“.

Носи нещо рицарско в себе си. Изключително чувствителен е.

Винаги директен, с остър език, но до болка откровен и искрен. За себе си казва, че е патриот с цялото си сърце обича България. Чувството му за хумор и самоирония са прочути, а присъствието му е осезаемо.

Оприличава любовта на светкавица. В интервю актьорът споделя, че още първият път, в който е видял жената, с която е до края на живота си – Александра Сърчаджиева, ѝ казва, че ще се ожени за нея. Така и става. Днес тя отдаде почит на любимия си:

Иван Ласкин е от една особена порода актьори. Той не иска да го интересува какво мислят другите и как ще го запомнят. Не играе за „количеството“ фенове. „Не ме интересуват помпозните неща, не искам да напълня зала 1 на НДК, искам един човек да ме гледа, за да ме хареса. Да напълниш зала е бизнес, да те гледа един човек е изкуство”, споделя актьорът. Пред 2016 г. той разказва, че

иска да се занимава все повече с режисура

и да слезе от сцената и големите роли. 

В последните години от живота си разказва за идеи за бъдещи проекти, които така и не осъществява. До последно работи по проекти като книга с поеми и есета, както и нова пиеса.

Въпреки че Васко от „Васко да Гама от село Рупча“ пораства, той запазва завинаги блясъка в очите си, които сякаш са същите като на онова неукротимо и талантливо момче, за първи път стъпващо на снимачна площадка.

Ласкин вярва, че изкуството не е съревнование и че трябва да се подкрепяме повече. Че основна мисия на театъра е просвещението. „В тази професия трябва да има личности“, заявява. Той е такава личност. Не се страхува да се бори за това, в което вярва, отстоява принципите и ценностите си, на които иска да научи дъщеря си. Не твърди, че е съвършен и признава пороците и грешките си. Казва обаче, че умее бързо да иска прошка. Той оставя отпечатък след себе си – не в пясъка, а в сърцата на всички докоснали се до него.