Много хора са чували псевдонима му и са пели с пълно гърло песните му. Творчеството на Стинг вълнува вече десетилетия – то разплаква и докосва всеки слушател. Пръстите му деликатно „свирят по струните на сърцата на феновете“, за което свидетелстват и десетките му музикални награди. За Стинг музиката е призвание – мисия, която привидно изпълнява с лекота, докато целият свят е вперил поглед в него. Каква обаче е цената на известността и как получава емблематичното си сценично име? На тези и други важни въпроси отговаряме на рождения му ден – 2 октомври.
Детство и юношество
Музикантът Гордън Съмнър, по-извествен под псевдонима Стинг, израства в римокатолическо семейство и посещава католически гимназии и средни училища.
Афинитетът му към музиката се проявява още от ранна детска възраст.
Едва на десет години е „обсебен“ от стара испанска китара, оставена от емигрирал приятел на баща му.
Въпреки това – Съмнър първоначално избира да поеме по различен професионален път – следва за учител. По време на обучението си той свири в местни клубове, най-вече с джаз групи като Phoenix Jazzmen и Last Exit.
Получава псевдонима/прякора си от един от колегите си от групата Phoenix Jazzmen заради
черно-жълтия раиран пуловер, който често носи по време на изпълненията си.
В документалния филм „Bring On the Night“ от 1985 г. един журналист го нарича Гордън, на което той отговаря: „Децата ми ме наричат Стинг, майка ми ме нарича Стинг, кой е е Гордън?”
След като се дипломира през 1974 г., преподава две години в Първо училище „Свети Павел“ в Крамлингтън.
Група „Police“
През 1977 г. той се премества в Лондон и започва да си партнира с музикантите Стюарт Коупланд и Анри Падовани (който скоро е заменен с Анди Съмърс). Със Стинг на бас китара, Съмърс на китара и Коупланд на барабани
триото сформира група от новата вълна, която наричат „Police”.
Те постигат огромен успех, но се разпадат през 1984 г. – в пиха на своята кариера. Година по-рано те печелят две награди „Грами” (за най-добро поп изпълнение и най-добро рок изпълнение на група с вокал). Стинг е отличен за песен на годината („Every Breath You Take), както и за най-добро рок инструментално изпълнение за саундтрака на филма “Brimstone & Treacle” (1982). В лентата изпълнителят получава и актьорска роля.
Солова кариера
След разпадането на „Police” изпълнителят решава да преследва солова кариера, пише Biography. За първия си албум „The Dream of the Blue Turtles” (1985) Стинг сменя баса с китара. Албумът има голям успех и в него се открояват синглите „If You Love Somebody Set Them Free“ и „Fortress Around Your Heart“. Албумът включва сътрудничество с джаз музиканта Бранфорд Марсалис и продължава да показва музикалната гъвкавост, която Стинг е въвел с „Police”.
Следващият му албум, озаглавен „Nothing like the Sun” (1987 г.), включва сътрудничества с Ерик Клептън и с бившия му колега от групата Съмърс В него са поместени вечните хитове като „Fragile“, „We’ll Be Together“, „Englishman in New York“ и „Be Still My Beating Heart“.
В края на 70-те и през 80-те години Стинг се снима и в множество филми. Сред тях са „Quadrophenia” (1979), „Dune” (1984) и „Julia and Julia” (1987).
През 80-те години той става известен и с интереса си към социални каузи. През 1985 г. свири на
Live Aid, благотворителен концерт за подпомагане на гладуващите в Етиопия,
а през 1986 и 1988 г. се изявява на концертите на Amnesty International за защита на човешките права. През цялата си кариера той продължава да бъде активен защитник на правата на човека и екологичните каузи. Разбира се, не изоставя и музиката. Само през 90-те години Стинг издава четири албума.
„The Soul Cages” (1991 г.), по-мрачен албум, отразяващ скорошната загуба на баща му, не се представя така добре като предишните два солови албума. „Ten Summoner’s Tales” от 1993 г. обаче става тройно платинен албум. Същата година Стинг печели награда „Грами“ за най-добро мъжко поп вокално изпълнение с „If I Ever Lose My Faith in You“. През 1996 г. той издава „Mercury Falling”.
А следващият му хитов проект е от 1999 г. – „Brand New Day”, става тройно платинен и печели „Грами“.
Стинг също е отличен за най-добро мъжко поп вокално изпълнение за сингъла „Brand New Day“.
Талантът и усърдието му се оценени отново през 2003 г., когато получава „Грами“ за дуета си с Мери Джей Блайдж – „Whenever I Say Your Name“ от албума „Sacred Love” (2003). По същото време публикува и автобиографията си „Broken Music”.
През 2006 г. Стинг се насочва към класическата музика с албума „Songs from the Labyrinth“, който е адаптация на колекция от песни на композитора Джон Дауланд.
През следващата година и през 2008 г. Стинг се събира отново със Съмърс и Коупланд за изключително успешното турне „Police Reunion Tour“.
През лятото на 2014 г. мюзикълът „Последният кораб“, написан от него и
вдъхновен от детството му в корабостроителния град Уолсенд,
дебютира извън Бродуей и е високо оценен от критиката. По-късно самият музикант се присъединява към актьорския състав в главната роля. Постановката обаче е закрита през 2015 г.
Aлбумът, носещ същото име, е първият запис на нова музика, който Стинг издава от около десетилетие. Той се завръща към рок корените си за „57th & 9th“ (2016 г.), а две години по-късно си сътрудничи с реге звездата Шаги за първия си дуетен албум „44/876“ (2018 г.). Съвместното им творчество бива отличено с „Грами”.
През годините Стинг участва и в създаването на музиката за много филмови саундтраци. Сред тях са анимацията „The Emperor’s New Groove“ (2000 г.), романтичната комедия „Кейт и Леополд“ (2001 г.) и драмата за гражданската война „Студената планина“ (2003 г.).
За песните, с които допринася за всеки от тях, получава номинации за „Оскар“
(съответно за 2001, 2002 и 2004 г.) и печели „Златен глобус“ (2002 г.) за песента „Until…” от филма „Кейт и Леополд”.
Награди и отличия
В допълнение към 17-те си награди „Грами“, Стинг често е отличаван и с „БРИТ“ за работата си с групата „Police”, както и за соловата си кариера. През 2002 г. е приет в Залата на славата на авторите на песни, а
през 2004 г. е провъзгласен за командор на Ордена на Британската империя (CBE).
През 2014 г. Стинг получава отличието Kennedy Center Honor, присъждано от Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди“. То се връчва на личности, които имат значителен принос към американската култура. Неотдавна получава и музикалната награда Polar Music Prize за цялостно творчество от Кралската шведска музикална академия.
Вижте тази публикация в Instagram.
Живот извън сцената
В продължение на много години Стинг бяга по пет мили (8 км) на ден, а също така се занимава с аеробика. Участвал е в състезания по бягане и в благотворителни бягания. Около 1990 г. Дани Парадайз го запознава с йога и той започва да практикува усилено. Интересува се и от пилатес.
Стинг също така е и запален шахматист. Той играе с гросмайстора Гари Каспаров в демонстративна партия през 2000 г., заедно с четирима свои колеги. Каспаров побеждава всичките петима едновременно в рамките на петдесет минути.
През 1969 г. Стинг прочита трилогията „Горменгаст“ на Марвин Пийк и по-късно купува правата за филмиране. На героите от книгите той кръщава домашни любимци, състезателен кон, издателската си компания и една от дъщерите си.
