Шрифт:
Принтирай
Да спечелиш първия си „Оскар“ на 60 не е особена новина за Холивуд, но за Мишел Йео е исторически пробив. На церемонията по връчването на най-престижните отличия в киното преди два дни тя триумфира в категория за най-добра женска роля с „Всичко, навсякъде, наведнъж“. Мечтаната статуетка й бе връченаПървата азиатка с „Оскар“ започва като балерина, печели „Мис Малайзия“, става момиче на Бонд и сее крошета като топ каскадьор
от Холи Бери, първата цветнокожа актриса с „Оскар“.


поставяни в артистичните клишета „обирджии от Чайна таун“, „нинджа без лице“, „гуру на медитацията без реплики“,
или „зъл карате гений“. „Изключитлно щастлива съм, че получихме място на масата в киното. Нямате представа колко азиатци ме спират на улицата и казват „Благодарим ви, че променяте лицето ни пред света!“., споделя хубавицата от Малайзия в интервюта.

От балетното училище в Лондон, през конкурсите за красота и еволюцията й като един от най-добрите каскадьори в Холивуд,
с историческият си „Оскар“ Йео избухна като глобален феномен и е буквално е „Всичко, навсякъде, наведнъж“. Напълно заслужено.Предлагат ролята й първо на Джеки Чан
Във „Всичко, навсякъде, наведнъж“ Мишел играе Евелин Уанг, служител в пералня, която, докато минава свирепа проверка от данъчните, трябва да се свърже с десетки свои версии в паралелни вселени. Целта й е да спаси мултивселената. От смъртоносно оръжие в полет със здрав ритник, през готвачка в мизерна кръчма, до бляскава кино звезда – трансформациите на Евелин са светкавични, епични и абсурдно смешни. Неин гид във всяка вселена е съпругът й, в засада винаги дебне баща й-столетник, а дъщеря й често има нужда да бъде спасена от себе си.
защото дава глас на една обикновена жена, емигрант, която открива супер силите си
Трябваше да се видя с режисьорите Даниелс, за да се убедя на първо място, че не са откачалки. Тази сюрреалистична история има голямо сърце и ми позволи да разгърна всичко, което някога съм искала да покажа като актьорски потенциал – да се бия, да бъда драматична, да съм смешна, да съм просто майка...Благодарна съм, че чудото ми се случи и че светът оцени един толкова малък филм с толкова ярка идея.“
От балерина до смъртоносен каскадьор
Мишел Йео е родена като Йео Чу-Кенг на 6 август 1962 г. в Ипо, Малайзия. Следвайки детската си мечта да стане балерина, на 15 тя заминава за Англия, за да учи в London's Royal Academy of Dance. Травма на гърба я сваля от танцувалния подиум и я връща у дома, където майка й вече е попълнила формуляр за участието й в „Мис Малайзия“. Годината е 1983. Йео е на 21.
Майка й остава амбициозно-протективна във всяка фаза на живота й
Придружава я по време на срещи с момчета като „свидетел“. „Случвало се е да сме трима на масата и да усетя две ръце на крака си, тази на майка ми, и на момчето, което си мисли, че докосва мен.“, споделя актрисата абсурдния си опит за сватосване. „Преди да получа номинацията си за „Оскар“, мама ми каза „Ако ще ходиш там, не слагай панталони. Изглеждаш ниска и като грозновато момче.“
Влиза с шут в бойните изкуства
Йео няма никаква представа що е то бойно изкуство, но се бори упорито за екшън роля в „Да, госпожо“. Прекарва часове наред в брутални тренировки. Потенциалът й на каскадьор се забелязва с просто око от продуцентите и Мишел подписва договор за участие в „Служебен дълг“. Филмовата поредица я прави широко разпознаваемо лице в Азия в периода 1985 г.-1990 г.Оттегля се от киното, за да бъде добра съпруга
Четири години е периодът, в който Йео качва кино кариерата си на трупчета, за да бъде добра съпруга. Омъжва се за продуцентът Диксън Пуун през 1988 г. „Оказах се част от семейство, което имаше нужда от дете, за да заздравее и да има бъдеще. Когато стана ясно, че имам проблем и не мога да бъда майка, направих най-тежкия си избор. Разведох се.“, споделя в интервюта Мишел. „Беше опостушително трудно, но това е животът. Днес съм майка. Горда майка на кръщелниците си.“