Да събереш близо 3 380 души под един покрив четири поредни вечери е успех, да ги забавляваш в продължение на около 2 часа е явен признак на талант, а да предизвикаш бурните им аплодисменти – истинска магия. Това определено може да бъде свършено само от истински професионалисти. Именно такива са илюзионистите Джеймс Мор, Дарси Оук, Луис де Матос, Енцо Уейн и Ю Хо Джин. Със своето шоу – C’est la Magie, те успяха да пренесат всички присъстващи в зала 1 на НДК някъде
на границата между реалността и илюзорното.
Представлението им, признавам, беше изградено по изключително интригуващ начин. Възходящата градация, използвана при подредбата на фокусите, допълнително засилваше вълнението на хилядите хора – малки и големи, които се бяха събрали в залата.
Докато първият фокус, при който рибки бяха „изваяни“ от парченце плат, несъмнено ме заинтригува, то след като видях перфектното овладяване на изкуството на изчезването,
вкарването на хеликоптер на сцената и появата на снежнобял гълъб от пламъка на клечка кибрит,
екзалтацията ми се покачи драстично. За момент се почувствах сякаш съм застанала пред лист хартия със сложна главоблъсканица върху него. Мислено опитвах да се разровя във възможно най-дълбоките части на съзнанието си и да открия какво стои зад мистерията. Разбира се, на непрофесионалист би му било изключително трудно да го направи, ако самият илюзионист не му разкрие своите тайни.
СТОП – задънена улица. Според неписано правило представителите на гилдията не трябва да разкриват как правят своите илюзии. C’est la Magie обаче са различни. За да доставят удоволствие на своята публика, те направиха невижданото –
позволиха си да открехнат „завесата“ над своя професионален свят
и да покажат как в действителност се случва магията на телепортацията. Поне така си мислехме всички, докато от тъмния ъгъл на сцената не ни изненадаха отново и попитаха „Имате ли още въпроси“ на чист български език.
Вниманието към детайла се превърна в „ключ“ към незабравимото преживяване, което ни подариха петимата илюзионисти. Всеки от тях се беше постарал да научи по няколко думи на български език. И все пак „разговорът“ между Ю Хо Джин и публиката беше един от най-запомнящите се.
„Сто лева, някой има ли сто лева“, попита той, докато беше застанал пред магическо бомбе. Не след дълго в далечината се чу глас „Аз имам“. Името на човека, който неохотно се съгласи да помогне за направата на фокуса, беше Петър. Той подаде банкнотата на илюзиониста, който без да се замисли я пусна в шапката. Така парите потънаха дълбоко в нея, а
Петър получи в замяна само две камъчета и шеговита усмивка от Ю Хо Джин,
който обяви, че фокусът е свършил и слезе от сцената. Цялата зала мигновено избухна в бурен смях. Е, може би всички без Петър. Не се безпокойте, в крайна сметка все пак си получи стотачката обратно.
Вижте тази публикация в Instagram.
Публиката успя да опознае забавната страна на младия Ю Хо Джин същевременно с деликатността и таланта му. Интересен факт за него е, че
той е първият азиатец, спечелил Гранд При състезанието за магия,
в което ежегодно се включват най-добрите илюзионисти в света. Любовта му към сферата се заражда още в ранна детска възраст, когато все още живее в Южна Корея. 23 години по-късно илюзионистът успя да формира у мен, а вярвам и у останалата част от българската публика, съвсем нова представа за значението на израза „крия козове в ръкава си“.
В ръцете му картите мигновено се превръщаха от обикновен картон в „пойна птица или самолет“.
Думите възхищение, изненада и недоумение трудно биха могли да опишат всички емоции, които изпитах, докато наблюдавах неговата и работата на колегите му. Смятах, че няма как да стане по-хубаво, докато не чух името му – Хари Худини, един от най-великите илюзионисти, живели някога. Първият път, в който наблюдавах как съвременни професионалисти представят негов фокус, беше преди около 6 години. Тогава на сцената зала 1 на НДК беше вкарана Китайска кутия за мъчения. Спомням си, че затаих дъх заедно с илюзиониста, който трескаво опитваше да избяга от водния капан. Не смятах, че вълнението, което изпитах, би могло да се повтори.
Оказа се, че грешах. Джеймс Мор се осмели да бъде окован в стъклена кутия, докато върху него се излива огромно количество пясък. Единственият му „ключ“ към външния свят бе един най-обикновен кламер. Песъчинка след песъчинка се изливаше върху тялото му, докато в един момент той не се оказа напълно затрупан. Последвалата сцена изглеждаше
като филм на ужасите – една ръка отчаяно удряше по стъклото
в опит да поиска помощ. Моментално се появи човек от екипа, който го разби. Спасителят се оказа самият Джеймс Мор, който се беше измъкнал от „ковчега си“, без да успеем да го забележим.
Странно нещо е светът на магията – той е както обаятелен, така и изключително опасен на моменти. За да бъдеш част от него, не е достатъчен само талант. Изискват се още хъс, отдаденост и любов, които несъмнено искряха от погледа на всеки един член на екипа на C’est la Magie. Преди да се сбогуват с българската публика те не пропуснаха да отправят важно послание към всички присъстващи.
„Обичаме София“, написаха те върху тесте от карти, а гостите побързаха да им отговорят с овации „И ние ви обичаме“.
