Независимо дали сте изкушен от изкуството или неговите провокации са далеч от вас, Деймиън Хърст със сигурност е влязъл остро в полезрението ви. Бил е рязък, нелицеприятен, краен, и достатъчно смахнат, за да привлече вниманието ви. А накрая от

ужаса, с които чертите на лицето ви са трепнали в тревожна гримаса,

е направил милиони в банковата си сметка. Черепи с диаманти, мъртви животни във формалдехид, кръв, ферментирала, отровна миризма, хапчета…светът на постмодерното изкуство определено е натрупал добър антураж апокалиптични картини, чрез творчеството на британеца Хърст.

Роденото в Бристол момче наизустява английската улична култура подобно на рефрен от пънк песните, с които израства. И после цялата тази хибридност, бунтарство и свободомислие се изливат директно от въображението му в най-големите музеи по света. Защото в тях действително влизат и

кървава кравешка глава, и акула с разтворена паст към зрителя.

И Деймиън Хърст действително трупа още, и още милиони със същата нихилистична усмивка, зад която се крият и въпросите в мистериите на изкуството му. А мистерии съпътстват работата му, без съмнение. Да режисираш неизбежен шок сред публика, куратори и колеги, е мистерия, извън всичко друго. И Деймиън Хърст си служи с нея ловко и

манипулативно с хладнокръвието на хирург в спешното отделение.

По-надолу следва да разгледаме някои от най-знаковите проекти в биографията на Хърст, който за повече от 30 години активност, все така, успява да запази енигмата си. А и как ще е иначе, след като темите, които избира за причудливите си произведения циркулират около религията, смъртта, връзката с майката, зависимостите…всички онези наративи, с които си служи подсъзнанието. В които има страх, отчаяние и сблъсък с границите на позволеното.

„Физическата невъзможност за смърт в съзнанието на някой жив“, 1991 г.

Една от най-известните творби на Деймиън Хърст, „Физическата невъзможност за смърт в съзнанието на някой жив“ е показана за първи път в галерия Саачи през 1992 г., когато авторът й е номиниран за наградата „Търнър“. Работата представлява

австралийска тигрова акула, плаваща в резервоар и формалдехид.

Неподвижна, но позирала със зъби. Веднага след появата й възниква полемика от галерия в Лондон, че Хърст е копирал акулата от свой колега. Години по-късно критикът на изкуството Робърт Хюз заклеймява произведението като пример за „културната непристойност“ на комерсиализирания свят на изкуството. От 2007 г. до 2010 г., “Физическата невъзможност за смърт в съзнанието на някой жив” е в Музея на изкуствата Метрополитън, с любезното съдействие на топ колекционера Стивън А. Коен.

Едно от съпътстващите творбата притеснителни обстоятелства е, че през 2006 година се появява нейна реплика от чешкия художник Дейвид Черни. Той представя в белгийски музей, подобно на акула,

изплувалата вързана скулптура на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин.

Реакциите са противоречиви, като в крайна сметка, работата е свалена лично от кмета на град Меделкерке от страх, „че определени групи от населението ще намерят творбата за твърде провокативна“.

Чудотворно пътуване, 2018 г.

В „Чудотворното пътешествие” на Хърст, 14 бронзови скулптури демонстрират ембрионалното развитие на плода в различни етапи, завършвайки със статуя на новородено бебе. Поръчана от Шейха ал Маяса Хамад бин Халифа ал-Тани – председател на Катарската музейна администрация, творбата се намира пред Сидра, медицински и изследователски център за жени и деца в Доха. Открита първоначално през 2013 г., впоследствие работата е покрита в продължение на пет години и отново открита през 2018 г. Според длъжностните лица, скулптурите са скрити поради ремонт на сградата. Множеството спекулации сочат, че това всъщност се дължи на обществено недоволство заради изобразяването на голота и

критики на културна нечувствителност към мюсюлманското мнозинство в страната.

В изказване на Деймиън Хърст пред местните медии, той казва: „Предполагам, че културните различия са малко трудни. В Англия няма да има проблем с показване на голо бебе, ембрион, яйцеклетка или спермата. От друга страна, това е първата гола скулптура в Близкия изток и много смело решение от страна на Шейха Маяса.”

За Божията любов, 2007 г.

Според твърденията, едно от най-скъпите произведения на съвременното изкуство, правени някога, „За Божията любов“ е платинена отливка на череп от неидентифициран европеец от 18-ти век. Работата е инкрустирана с 8601 диаманта, а в предната й част има 52,4-каратов розов диамант. Оформен като memento mori, историческият троп на изкуството загатва за краткостта на живота. По повод проекта си, Хърст казва: „Спомням си, че си помислих, че би било страхотно да направя диамантена – но просто непосилно скъпа работа. Смъртта е толкова тежка тема, че би било добре да направим нещо, което да й се смее в очите.“ Неизбежността на физическия край е съпоставена с прекомерното количество скъпоценни камъни. Крайният продукт повдига

въпроси за изкуството като стока.

Както и при предишни творби, Деймиън Хърст е изправен пред обвинения, че копира друг художник. Джон ЛеКей твърди, че британецът е откраднал идеята му, цитирайки черепите, покрити с камъни, които произвежда от 1993 г.

Хърст и ЛеКей са работили заедно в миналото и Хърст дори е споделял: „Всички мои идеи са откраднати, така или иначе .” Критиците намират произведението за безвкусно и още като декоративен предмет,

направен за вкусовете на пазара.

„За Божията любов“ предизвика фурор и с това, че през 2007 г. беше продадена за 100 милиона долара на неназована инвестиционна група. В противовес на това обаче, авторът й признава, че черепът всъщност никога не е бил продаден и все още е негова собственост, както и на галерия White Cube.