„Светът е оцелял, защото се е смял“ – гласи популярната фраза на писателя сатирик Радой Ралин, превърнала се в мото за 1 април.
Тази година Денят на хумора/лъжата/на глупците
съвпада с деня за размисъл, предвид поредните избори за Народно събрание
Това от своя страна се оказа благоприятен повод за шеги и закачки в мрежата на тема „избори до дупка“.
За възникването и приемането на 1 април като празник на хумора има различни версии. Освен това историята му датира няколко века назад в различни страни, предимно от Стария континент.
В България денят е най-тясно свързан с Габрово, където именно на 1 април 1972 г. се основава „Домът на хумора и сатирата“. Едно от най-разпространените суеверия, свързани с празника е, че
за да имаме късмет, трябва да излъжем поне веднъж, и то още преди обяд
Иначе рискуваме да станем „жертва“ на друг.
В интернет пространството и Уикипедия, легендата за датирането и възникването на празника, има една версия.
Тя ни връща 440 години назад във Франция по времето на Краля слънце – Луи XIV.
Кралят кове закон, който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари.
Французите обаче се възпротивяват. На следващата година те изпращат новогодишни картички на 1 април. Така шегата остава в историята, макар законът да не е приет.
Празникът на глупците се отбелязвал още древния Рим – в средата на февруари. Други търсят корените на Деня на шегата в римския фестивал в чест на Хилария, провеждан на 25 март.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Британски джентълмени били поканени на тържествена церемония по
„изкъпването на белите лъвове“,
която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Трета история гласи, че на 1 април 1530 г. се е планирала среща на законодателите в Аугсбург, Германия. На нея трябвало да се обсъдят различни финансови въпроси. Заради постоянни промени в организацията, срещата така и не се състояла.
Заложилите на успеха й обаче загубили парите си и били подигравани
Покрай 1 април водещи световни медии изградиха и „традиция на шегата“, а сценаристи се състезават да измислят най-добрата. В последните години тази традиция избледнява, но все пак историята записа изключително сполучливи примера.
Топ 5 на най-добрите шеги
- През 1957 г. новинарското предаване на BBC „Панорама“ съобщава, че поради много меката зима и унищожаването на гъгрицата по спагетите, швейцарски фермери се радват на реколта. От спагети, растящи по дърветата! Хората, които се хващат, са учудващо много. Има и такива, които се обаждат в BBC, за да питат как да си отгледат и те спагетено дърво. Оттам им отговарят да сложат шепа спагети в консерва доматен сос и да стискат палци.
- През 1986 г. френският „Паризиен“ шокира със съобщението, че е подписано споразумение за демонтирането на Айфеловата кула. Символът на Франция щял да бъде преместен на територията на Дисниленд. На негово място пък щял да се появи модерен стадион, от който столицата се нуждаела, тъй като кандидатствала за домакин на летни олимпийски игри.
- През 2008 г. BBC, Daily Mirror и Telegraph съобщават, че по време на снимките на поредицата „Miracles of Evolution“ близо до Южния полюс, камерите са уловили пингвини в полет. Водещият Тери Джоунс обяснява, че вместо да се скупчват едни в други, за да се топлят в полярната зима, пингвините предпочели да отлетят. Прелетели хиляди километри и се приземили в дъждовните гори на Южна Америка. Там прекарали зимата, припичайки се на тропическото слънце. Видеото става едно от най-гледаните в YouTube.
- През 1995 г. ирландският вестник „Айриш Таймс“ съобщава, че изпращат мумията на Ленин в европейския Дисниленд. Според изданието корпорацията „Дисни“ преговаряла с руското правителство за покупка на балсамираното тяло на Владимир Илич Ленин. Съдбата на мавзолея обаче била неясна. Според „Айриш Таймс“ руските либерали искали мавзолеят да остане празен като символ на „празнотата и безсмислието на комунизма“.
- През 1965 г. вестник в Копенхаген съобщава, че датският парламент е приел нов закон, според който всички кучета трябва да бъдат боядисани в бяло. Целта според вестника е да се повиши безопасността по пътищата. Защото белите кучета ще да се виждат по-лесно през нощта.
Фотокредит: pixabay
