От Малер и Шуман през Кобейн, до Уайнхаус, отдавна психиката на музикантите се превръща в бойно поле за депресията. Несправедливо съвременната поп култура

идолизира или иронизира (с еднаква сила) идеята за изтерзания гений.

Истината е много по-коварна. И докато четем почти ежедневно черната статистика за отишлите си безвреме артисти от свръхдози, нека не забравяме и за пасивната атака на депресията. Става дума за паник атаки, тревожност, меланхолия и т.н. Често мълчим за тези състояния, защото

всеобщото разбиране за славата е друго.

Музиката, без съмнение, е едно от най-пристрастяващите духа изкуства, но каква е цената, която плащат самите музиканти в името на аплодисментите. Тази тема се отключи през последните десетина години, след като благотворителната компания Help Musicians забеляза 22%

увеличение на броя на хората, търсещи помощ за психични кризи и депресия.

Организацията поръча проучване сред повече от 2000 самоопределили се професионални музиканти в развлекателната индустрия на Обединеното кралство. Резултатите показаха, че 7 от 10 са музиканти със социална тревожност, претърпели пристъпи на паника, докато малко над 2/3 са преживели депресия – три пъти повече от общото население. Повече от половината от анкетираните споделят, че им е било

трудно да получат помощ,

което предполага, че музикантите и психичните заболявания са сериозен проблем.

Преди да дадем конкретни примери за артисти, които започнаха открито да говорят за менталното си здраве, нека проследим и едни от големите му причини. Сред водещите се оказват финансовите притеснения, съчетани с непредсказуемия характер на работата. Интензивно

променящата се музикална сцена и основно нощните ангажименти,

са също проблем, който оказва влияние върху семейния живот, взаимоотношенията и приятелствата. Добрите новини идват от там, че все по-упорито едни от най-големите звезди на сцената започват да дестигматизират проблемите с депресията, като говорят лично за своя опит. Светът вече

не се нуждае от фалшиви илюзии за безоблачен живот.

Ковид пандемията промени нещата до степен, в която грижата за себе си предопредели съществуването ни. Ако може за нещо да сме благодарни на социалните мрежи, то е, че именно там музикалните величия

споделят за биполярното си разстройство

и депресията. Както и какво им помага да излязат от тях.

Адел и Аланис Морисет, например, отвориха кутията на Пандора с коментари за следродилната си депресия. Били Айлиш разказа за това как славата я е довела до депресия и мисли за самоубийство, а Рик Спрингфийлд си спомня

минал опит за самоубийство

в мемоарите си. Това са само някои от смелите изпълнители, които разкриват своя опит, за да насърчат милионите фенове, които ги слушат. По-надолу следват още подробности и конкретни примери.

Следродилната депресия на Адел се провокира непосредствено след раждането на сина й. Носителката на “Грами” е споделяла, че в този период е страдала по човека, който е била преди да стане майка. Чувствала се

сякаш е загубила части от себе си,

които никога няма да си върне. Повече от всичко обаче става дума за свободата да правиш каквото искаш, когато пожелаеш. Да отидеш някъде и да не се налага да даваш приоритет на някой друг. Звездата говори за свръх всеотдайността на родителя към същество, с което дори не можеш да общуваш пълноценно дълъг период от време. Всичко формирало личността й преди появата на бебето Анджело е трябвало рязко да отстъпи встрани, за да се посвети на новороденото. Адел

преминава през терапия и консултиране, за да преодолее трудното си майчинство.

А по думите й резултатите не закъсняват.

След като посреща третото си дете през 2019 г., Аланис Морисет също реши да разкрие за борбата си със следродилната депресия в публикация на уебсайта си. Изпълнителката на хита от 90-те “Ironic” разказва, че е страда от

лишаване от сън, физическа болка, изолация и тревожност. 

Морисет вярва, че много жени не получават достатъчно емоционална подкрепа след раждането. А следродилната депресия може да ги накара да се почувстват изключително зле. „Този път (в сравнение с другите й раждания) е по-малко депресия, повече тревожност и малко повече натрапчиви, натрапчиви мисли“, споделя канадката в интервю. „Имам предвид образи, които са ужасяващи…относно безопасността на хората, които обичате, относно безопасността на децата ви. Тогава си напомнях: „О, не, това е просто следродилна депресия, която отново нахлува. Спри се,“ разкрива още за

сблъсъка си с психичния крах

Аланис Морисет.

Не само жените сред музикалните звезди срещат проблеми с менталното си здраве. Брус Спрингстийн също говори за такива. Музикантът сподели преди няколко години в медиите, че е имал битка с психичното си здраве, довела до два емоционални срива. „Бях достатъчно близо до заболяване, казва Спрингстийн, който също не крие, че в по-късен етап от живота си баща му е бил

диагностициран с параноидна шизофрения.

„Трябваше да се справям с много от това през годините. Бил съм и на различни лекарства, които ме поддържат в балансирано състояние. В противен случай мога да съм драматично нестабилен”, разкрива още изпълнителят.

Кейти Пери и Зендая, Селена Гомес и много други увеличават списъка на артисти, които предпочетоха да развенчаят бляскавата страна на музикалния живот. Депресията и нестабилната психика се превръщат, все повече, във фокус на вниманието, особено и след смъртта на Шиниъд О’Конър. Ирландката дълги години беше в

капана неустойчивото си ментално здраве,

подложено на тежки репресии и външни обстоятелства. Звездите повече от всякога искат да поставят акцент върху грижата за вътрешния баланс, който единствен може да ни даде цялост и свобода.