Фалшификатор ли е Марсел Дюшан – въпросът, който сензационно се разпростира сред арт средите в последно време. Бащата на съвременното изкуство, една от ключовите фигури в разбирането за това какво е експериментален прочит на реалността,
май не е авторът на най-известната си творба!
Повече от век след появата на т.нар “Фонтан” (писоар), през 1917 г. той, все така, се смята за недосегаем връх в концептуалните художествени решения. Докато публиката се
опитва да разгадае енигмата му от залата на Тейт Модърн
в Лондон, където се съхранява. Сред експертите обаче мнението за французина Дюшан е полюсно – едни го възхваляват като отговорник за така нареченото изкуство на идеите. За други той е шарлатанин, виновен за смъртта на традиционното изкуство.
Наскоро двама водещи арт историци решиха да оспорват авторството именно на Фонтанът, след като откриха доказателства, че е бил погрешно приписван на художника.
Изследване на бившия преподавател в университета в Лийдс, Глин Томпсън, твърди, че
творбата е открадната от Дюшан от немската художничка,
представителка на дадаизма, поетесата Елза фон Фрайтаг-Лорингховен.
Томпсън е идентифицирал нейния отличителен почерк върху писоара, вследствие на което може да се докаже, че Дюшан не би могъл да го купи от магазин за водопроводни инсталации в Ню Йорк, както е твърдял. Томпсън е намерил действителния модел писоар, представен от Фрайтаг-Лорингховен на изложбата на Дружеството на независимите художници в Ню Йорк, въпреки че не е бил показан и оцелява само в снимка на Алфред Щиглиц. Той дори е проследил единствените два съхранени екземпляра от същата марка и модел. Доказателствата оспорват думите на Дюшан от 1966 г., че е получил своя писоар от т.нар. JL Mott Iron Works в Манхатън, обяснявайки по този начин фактът, че той подписва творбата – „R. Mutt“.
„Mutt идва от Mott Works – името на голям производител на санитарно оборудване“,
казва той веднъж публично. Тук трябва да направим уговорката, че когато през 1917 г. Дружеството на независимите художници в Ню Йорк организират изложбата си изричното обстоятелство е, че ще приемат всичко, стига артистът на творбата да плати такса от 6 долара. Това е ключът към опитите по онова време изкуството да се освободи от остарелите си разбирания и консервативните норми. По този начин пристига и писоарът, който обърнат наобратно вече се именува като “Фонтан”, подписан с R. Mutt.
Изкушените от темата за мистификациите знаят, че избягването на конкретиката с автора тук е умишлена. Именно
писоарът отваря голямата тема за това кой е реалният автор на определена творба.
Дали този, който ражда идеята за нея или директният извършител, занаятчията, технологът и т.н.. Затова и инициалите от подписа трябва умишлено да подсилят дискусията в тази посока.
Появата на писоара сред всички останали арт творби е можела да се превърне в катализатор на огромен скандал.
В допълнение е и фактът, че той не е авторова изработка, а е дело на обикновена фирма. Независимите художници решават предварително да потушат евентуалния проблем като гласуват дали той да остане в изложбата. Само един глас повече лишава “Фонтанът” от публичното му представяне.
Дюшан, който е председател на журито напуска в знак на протест и занася писоарът в студиото на фотографа Щиглиц, който трябва да го увековечи на фона на модернистична картина. Така остава снимката, документ на времето.
Изследването по пътя на мистификациите и вероятността за фалшификация стигат до статия, която разкрива писмо на Марсел Дюшан до сестра му, в което той открито твърди, че е
получил писоар от жена, подписваща се с мъжки псевдоним – Р.Мут.
Мут или mutt било нарицателно за “пес”, а Фрайтаг-Лорингховен била известна със страстта си към кучетата. Оттук следва твърдението, че именно тя е загадъчния Мут.
По думите на Джулиан Спалдинг, бивш директор на галерии в Шефилд, Манчестър и Глазгоу “тази новина срива из основи разбиранията за концептуално изкуство. „Всичко това със сигурност ще промени историята на изкуството и ще доведе до огромни последици за пазара и милионите, инвестирани в него”, допълва още Спалдинг.
