Малко след като Чарлз Дарвин публикува своя труд „Произход на видовете“ през 1859 г., той започва да чете малко известен 100-годишен труд на френски аристократ. Неговото име било Жорж-Луи Леклерк, граф дьо Бюфон, пише „Гардиън“.

Съдържанието му било доста изненадващо. „Цели страници от книгата му са

смехотворно подобни на моите“, пише Дарвин

на свой приятел. „Удивително е колко искрен е човек, когато вижда своето мнение в думите на друг човек“. 

В по-късните издания на „Произход на видовете“ Дарвин признава графа, за един от „малцината“ хора, които са разбрали, че видовете се променят и еволюират. Това се случва още преди да го осъзнае самият Дарвин.

Нова книга ще се опита да хвърли светлина върху изключителните постижения и революционните идеи на френския естествоизпитател, които датират от 40-те години на XIX век. „Бюфон е един от първите хора, които постулират промяната на видовете с течение на времето“, казва Джейсън Робъртс, автор на новата книга „Всяко живо същество“.

„Той не го нарича еволюция. Тази дума е измислена по-късно. Все пак обаче е един от първите хора, които говорят за това и предполагат, че има някаква система“.

В Histoire Naturelle, 36-томна книга, върху която Бюфон работи в продължение на 50 години, той излага и идеята, че

животните изчезват по време.

В същото време повечето естествоизпитатели вярват, че „Бог никога не би допуснал някой вид да изчезне или да се появи с течение на времето“, според Робъртс.

По същия начин наблюденията на Бюфон за възпроизводството

изпреварват откриването на ДНК:

„Той предполага, че трябва да има някакъв вътрешен механизъм за оформяне. Животът съществува на органично клетъчно ниво и че трябва да има някаква рецепта или „вътрешна форма“, която възпроизводството следва, за да сглоби градивните елементи на клетките в определен вид организъм“.

След като наследява богатство от далечен роднина, равняващо се на около 28 млн. паунда, Бюфон използва част от него, за да превърне 100-акровия парк, който притежава в Бургундия, в „екологична лаборатория“, където „оставя нещата да се развихрят и след това наблюдава какво се случва“.

„Всъщност той е определен като

първи еколог в света,

защото е първият човек, който наистина изучава даден вид в неговата собствена среда. Бюфон е наблюдавал всичко, което се е случвало в неговия парк.

„Той е първият учен, който изучава живота в неговия контекст и прави живи контекстуални наблюдения“, казва Робъртс. „Плащаше огромни суми пари за екземпляри от живи животни, за да може да ги види и да взаимодейства с тях“.

Вместо еволюция

Бюфон използва термина „дегенерация“,

за да обозначи естествен процес „извън обичайния процес на възпроизводство“, който води до промяна на даден вид. По онова време терминът не е имал отрицателна конотация, пояснява БГНЕС.

Но графът така и не разбрал как всъщност се извършва тази промяна на вида. Дарвин и неговата теория за естествения подбор хвърлили светлина върху този процес.

Дори без това ключово прозрение Бюфон постулира, че

трябва да се появяват нови видове и да се променят

с течение на времето, докато някои видове трябва да са изчезнали.

„По онова време това е била много, много радикална идея и той е бил порицан за нея от Сорбоната. Трябвало да напише декларация, в която публично да се откаже от всичко, което е написал“, изтъква още Робъртс.

По-късно Бюфон е официално обвинен в ерес заради предположението, че Земята е по-стара от библейските записи.