През годините всеки един от нас е чувал поне веднъж някоя история за вековен град, потънал в мистика. Той може да се е озовал на дъното на морето, да е съграден от чисто злато или все още да се крие някъде дълбоко в Амазонската джунгла. Без значение какви са били съдбата и историята на тези мистериозни места, едно е сигурно – те повдигат вечния въпрос има ли истина в легендите, които сме чували като деца? Днес опитваме да разгадаем какво се е случило с Атлантида, Ел Дорадо и Z. Станете част от експедицията ни.

Атлантида

Платон разказва историята на Атлантида около 360 г. пр.н.е. Според него основателите на Атлантида са били наполовина богове наполовина хора. Те създали утопична цивилизация и се превърнали във велика морска сила. Домът им се състоял от острови, разделени от широки ровове и свързани с канал, който прониквал до центъра. Те изобилствали от злато, сребро и други скъпоценни метали и поддържали изобилие от редки, екзотични диви животни.

Съществуват много теории за това къде се е намирала Атлантида –

в Средиземно море, край бреговете на Испания, дори под днешната Антарктида.

„Изберете място на картата и някой ще каже, че Атлантида е била там“, казва Чарлз Орсър, уредник в Държавния музей на Ню Йорк в Олбани.

Платон казва, че Атлантида е съществувала около 9000 години преди неговото време и че

историята за нея е била предадена от поети,

жреци и други. Писанията на Платон за Атлантида са единствените известни сведения за нейното съществуване.

Малцина, ако изобщо има такива, смятат, че Атлантида действително е съществувала. Океанският изследовател Робърт Балард, резидентът на National Geographic, който открива останките на „Титаник“ през 1985 г., отбелязва, че

„нито един нобелов лауреат“ не е казал, че написаното от Платон за Атлантида е вярно.

Все пак той признава, че легендата за Атлантида е „логична“, тъй като в историята са се случвали катаклизми, наводнения и вулканични експлозии. Реално е и едно събитие, което има някои сходства с историята за унищожаването на Атлантида. Преди около 3600 години мощно вулканично изригване опустошава остров Санторини в Егейско море близо до Гърция. По онова време на Санторини живеело високоразвито общество на минойци.

Цивилизацията им изчезва внезапно по същото време, когато изригва вулканът.

Балард обаче не смята, че Санторини е бил Атлантида, тъй като времето на изригването на вулкана и унищожаването на острова не съвпада с изчезването на острова.

Легендата за Атлантида разказва за морален и духовен народ, който е живял във високоразвита, утопична цивилизация. Те обаче станали алчни, дребнави и „морално пропаднали“. Боговете „се разгневили, защото хората изгубили пътя си и се обърнали към неморални занимания. Според легендите боговете изпратили „една ужасна нощ на огън и земетресения“, която накарала Атлантида да потъне в морето.

Ел Дорадо

Жаждата за злато обхваща всички епохи, раси и националности. Притежаването на каквото и да е количество от скъпоценния метал разпалва неутолимото желание да се получи още. През вековете тази страст поражда непреходната приказка за града от злато. През XVI и XVII в. европейците вярват, че

някъде в Новия свят има място с огромно богатство, известно като Ел Дорадо.

Търсенето на това съкровище погубило безброй животи, накарало поне един човек да се самоубие и дори довело до екзекуция, разказват от National Geographic.

„Ел Дорадо променя географските си местоположения, докато накрая не става дума просто за източник на несметни богатства някъде в Северна и Южна Америка“, казва Джим Грифит, фолклорист от Тюсон, Аризона.

Това място с неизмерими богатства обаче не е открито.

Разказът за златния град Ел Дорадо все пак съдържа някои „парченца“ истина. Когато испанските изследователи достигат Южна Америка в началото на XVI в., те чуват истории за племе от туземци високо в планините на Андите в днешна Колумбия. Когато нов вожд се издигал на власт, управлението му започвало с церемония на езерото Гуатавита. Разказите за церемонията се различават, но според тях

новият владетел е бил покрит със златен прах, а в езерото са били хвърлени злато и скъпоценни камъни,

за да се успокои бог, който живеел под водата.

Испанците започнали да наричат този златен вожд Ел Дорадо, „позлатеният“. Предполага се, че церемонията на позлатения човек приключила в края на XV в., когато Ел Дорадо и неговите поданици били завладени от друго племе. Испанците и другите европейци открили толкова много злато сред местните жители по северното крайбрежие на континента, че повярвали, че някъде във вътрешността на страната трябва да има място с голямо богатство. Испанците не откриват град Ел Дорадо, но

намират езерото Гуатавита и през 1545 г. се опитват да го пресушат.

Те понижили нивото му достатъчно, за да намерят стотици късове злато по ръба на езерото. Предполагаемото приказно съкровище в по-дълбоките води било извън обсега им.

Английският придворен сър Уолтър Роли предприема две пътувания в търсене на Ел Дорадо. По време на второто през 1617 г. той изпраща сина си Уат Роли с експедиция нагоре по река Ориноко. Тогава Уолтър Роли останал в базовия лагер на остров Тринидад. Експедицията претърпява катастрофа, а Уат Рали е убит в битка с испанците.

Ерик Клингелхофер, археолог в университета „Мърсър“ в Макон, Джорджия, се опитва да открие мястото на базовия лагер на Рали в Тринидад. Той казва, че Уолтър Роли е бил бесен на оцелелия, който му съобщил за смъртта на Уат.

„Човекът отива в каютата си на кораба и се самоубива“, казва Клингелхофер. Междувременно Рали се връща в Англия, където крал Джеймс нарежда да го обезглавят за неподчинение на заповедите да се избегне конфликт с испанците.

И така – къде се намира този изгубен град от злато? В стихотворението си „Ел Дорадо“ от 1849 г. писателят Едгар Алън По предлага едно зловещо и красноречиво предложение: „През лунните планини, в долината на сянката язди, смело язди… ако търсиш Ел Дорадо“.

Загубеният град на Z

Последният значителен опит за откриване на изгубена цивилизация в тропическите гори на Амазонка е предприет от британския изследовател Пърси Фосет. Между 1906 и 1924 г. той прави седем експедиции в басейна на Амазонка, които завършват с обреченото му търсене на града, наречен Z. Фосет е вдъхновен от задълбоченото четене на исторически източници, включително на мистериозен документ, известен като ръкопис 512.

Човек с необикновена умствена и физическа издръжливост, Фосет работи по време, когато регионът на Амазонка все още не е документиран от европейците. Изчезването му по време на търсенето на Z през 1925 г. в бразилския регион Мато Гросо продължава да интригува писатели и режисьори.

Пърси Харисън Фосет е роден през 1867 г. в град Торки, Девън, английското графство, от което са произлезли много известни изследователи и мореплаватели. Син на аристократ, загубил богатството си, Фосет описва детството си като лишено от обич. На 19-годишна възраст е назначен за лейтенант в Кралската артилерия и е изпратен в аванпостове на Британската империя.

През 1901 г. Фосет се присъединява към Кралското географско дружество в Лондон и заминава за Африка като геодезист в служба на британската държава, натоварен със задачата да събира военна информация. През 1906 г. дружеството му възлага да ръководи експедиция до Амазонка.

Пристигането в Южна Америка е моментът, в който целият му живот се променя. Тръгвайки от Ла Пас, за да картографира обширната територия на границата между Боливия и Бразилия,

Фосет често се сблъсква с враждебността на коренното население, разгневено от нахлуването в земите им,

за да добиват каучук, използван в производството на автомобили и влакове.

Пърси Фосет се завръща през 1925 г., за да търси изгубения град Z. Той тръгва от същия лагер, в който конят му умира по време на предишната експедиция. В продължение на близо десетилетие той обикаля басейна на Амазонка, като често е

първият европеец, който записва географски особености

като водопади. Той преследва една идея, която го довежда до последните му големи приключения. А в крайна сметка и до мистериозната му смърт.

Един от документите, които очароват Фосет, а може би го и вдъхновяват да предприеме пътуването е ръкопис 512. Той представлява  разказ на авантюристи и търсачи на богатство, написан на португалски език. През 1753 г., в търсене на благородни метали, авантюристите откриват

разрушен град, който се гордее с монументални сгради, пътища и площад,

„във всеки ъгъл на който има кула в стила на римляните“.

Предполага се, че селището в този документ се намира в североизточната част на Бразилия. Позовавайки се на други източници, Фосет се убеждава, че в дивия централнозападен регион Мато Гросо съществува изгубена цивилизация. Той нарекъл града Z.

През април 1925 г. Фосет тръгва от Куяба, за да го открие, придружен от най-големия си син Джак и най-добрия приятел на сина си – Рали Римел. Последните новини от тях са в писмо, което Фосет изпраща на съпругата си: „Ще изчезнем от цивилизацията до следващата година“, гласи то.

Малко по-късно те наистина изчезват. Предприети са няколко експедиции в опит да се изясни какво се е случило. Много от тези начинания също завършват с трагедия. И нито една от тях не хвърли светлина върху случилото се с Фосет.

През 1952 г. антропологът Орландо Вилас-Боас обявява, че е

открил костите на изследователя

и че индианците от племето Калапало са признали, че са го убили. По-късно съдебномедицинският анализ показва, че останките не принадлежат на Фосет.