Леонардо да Винчи е едно от най-разпознаваемите имена в света на изкуството. Едва ли съществува човек, който да не е чувал за неговата картина „Мона Лиза“ и фреската „Тайната вечеря“. Ако погледнем в цифри,
изкуството може би е най-малкият му принос към света.
Той има само 22 картини, изложени по целия свят, и още няколкостотин лични рисунки. За сметка на това той е бил отличник в огромен брой дисциплини – от архитектура до природни науки, от математика до инженерство.
Неговите тетрадки са пълни с оригинални научни наблюдения, предположения и хипотези. Той скицира проекти на безброй двигатели и машини, много от които по-късно ще се появят на бял свят. Подтикваме ви да надникнете из някои от страниците им.
Гротеска
Леонардо проявява склонност към изобразяване на гротеска. Той е обсебен от съпоставянето на това, което нарича bruttezza (грозота) като контрапункт на bellezza (красота).
Винаги е имал под ръка бележник, за да скицира лицата в тълпата.
В края на 80-те и началото на 90-те години на XIV в. той прави много екзотични, фантастични и грозни рисунки на мъже, жени и животни. Някои от изображенията вероятно са били студии за дворцови постановки, други – карикатури на местни хора, а трети – просто хумористични измислици. Те се оказват пълна противоположност на идеално пропорционалния Витрувиански човек на Леонардо.
Архитектура
Чертежи и планове на сгради изпълват бележниците на Леонардо. Той е завладян от проблема за архитектурната естетика (свързана с пропорциите), както и от акустиката на църковните сгради.
Той е решен да открие структурна комбинация, която
да позволява гласът на проповедника да достига до най-отдалечения ъгъл
на сградата. Той изобретява teatro da predicare – лекционна зала във формата на амфитеатър.
През 1515 г. е официално назначен за главен архитект (и художник и механик) на френския крал Франциск I. Проектира военни укрепления, които отчитат засиленото използване на артилерията. Той създава наклонени стени с разширена основа, за да се предотврати подкопаването им от непрекъснатите бомбардировки.
Изобретeния
Мнозина казват, че има малко съвременни изобретения, които не са вдъхновени от Леонардо, пише National Geographic. Част от идеите му „оживяват“ в парашута, машината за шлифоване на огледала, ножицата и пружинното задвижване (използвано най-вече в играчките). Някои твърдят, че той дори е проектирал първия робот. Вероятно е най-признат в областта на летенето, много преди концепцията за практическа летателна машина да стане реалност. В бележниците му могат да бъдат открити
над 35 000 думи и 500 скици за летателни машини,
както и на птици в полет. Според него самите те също са летателни машини.
Анатомия
Леонардо записва изследванията си на човешката анатомия в рисунки и придружаващи ги бележки, които разкриват детайли, неописани дотогава. Две човешки дисекции се оказват особено важни. Първата, направена на възрастен мъж,
описва атеросклерозата и артериалната обструкция –
диагноза на сърдечно заболяване, поставена стотици години преди лекарите да разпознаят симптомите. По същото време Леонардо прави аутопсия на дете и установява, че същите съдове са без запушвания, а стените им са еластични – признак на тялото преди настъпването на възрастта.
Човешкото око обаче е онова, което го вълнува най-силно. Той изучава неговата структура, връзките му с други органи и прецизното му функциониране. За да опознае окото, Леонардо измислил техника за извършване на дисекции – потопил окото в яйчен белтък и го сварил, за да стане по-твърдо и по-лесно за обработка. Така развенчал преобладаващите представи за окото и го представя като рецептивен орган, който „вижда“ чрез отразена светлина.