След края на Втората световна война, много далеч от Мексико, младият студент в Московския университет Юрий Конорозов попада на работата на германския учен Пол Шелхаас. Той определя дешифрирането на маите като неразрешим казус.
Конорозов приема този въпрос като лично предизвикателство – при това за цял живот.
Времето, в което живее младият учен, е много трудно. Студената война е в своя пик, а
сталинисткият режим забранява на хората да пътуват по света
и да общуват със западни изследователи.
Маргарита Албедил е ученичка на Конорозов. Тя разказва, че изследователят не е имал възможност да участва в световните проучвания точно заради политическата власт в СССР.
Отдавайки се на науката за маите, Конорозов открива, че
зад всеки от йероглифите в писмеността на маите стои сричка,
а това са общо 355 знака. Неговата работа, макар и първоначално оспорвана от някои от учените по това време, впоследствие е утвърдена и приета от водещите световни изследователи. Дори учените от Съединените щати признават откритието и определят Конорозов като човекът, дешифрирал писмеността на маите.
Галина Ершалва също е негова ученичка, предаде Нова тв. Тя споделя, че в онези времена са направили всичко възможно, за да популяризират откритието, тъй като значимостта му за науката е огромно. В последните години от живота си – след падането на комунизма в СССР, Юрий Конорозов успява да посети руините на маите в Мексико.
Мексиканското правителство
го удостоява с най-високото отличие, връчвано на чужденци –
Орденът на орела на ацтеките. Днес, този медал се пази от внучката на Конорозов – Анна Маслова. Тя споделя пред VOA, че нейният дядо е бил забележителен човек, най-важният и обичаният в живота ѝ.
Конорозов до голяма степен е забравен в Русия, но работата му по дешифрирането на една древна мистерия го надживява.
