Че актьорството е рискова професия, едва ли някой би спорил. Стотиците и дори хиляди инциденти, включващи и смърт, са доказателство за това. Едва ли обаче зрителите на екранизацията на „Магьосникът от Оз“ от 1939-та година са осъзнавали на каква цена лентата е пусната на екран. А цената е жестока и минава през болка, депресия и дори смърт.

Отличаващ се с фантастично разказване на истории, музикална партитура и запомнящи се герои, „Магьосникът от Оз“ е изключително успешен след излизането си през лятото на 39-та година. Той е пример за няколко революционни иновации в историята на филмовото производство и през 1989 г. е избран от Библиотеката на Конгреса като

един от първите 25 филма за съхранение в Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като е „културно, исторически или естетически значим“.

Освен това, според Библиотеката на Конгреса на САЩ, това е най-гледаният филм в историята на киното. Пускан е по американските телевизии на всеки Ден на благодарността. Филмът често се класира в списъците на критиците с най-великите филми на всички времена и е най-успешната комерсиална адаптация на работата на Баум.

Историята и успехът му обаче не могат да прикрият

опасните инциденти на снимачната площадка

по време на снимките. А снимачният процес ясно демонстрира колко зле са се отнасяли студиата в тези години към актьорите и екипа си. 

Първите технически проблеми около снимките включват грим и дизайн на героите. Бъди Ебсен първоначално е избран за ролята на Тенекиения човек, но е натровен от грима, който му правят. Състоянието му толкова сериозно се влошава, че се налага да бъде хоспитализиран. Оказва се, че това се дължи на грима, който е направен от чист алуминиев прах.

За да влоши нещата, Ебсен разкрива шокираща подробност в интервю, включено в DVD изданието на „Магьосникът от Оз“ от 2005 г. Актьорът твърди, че

шефовете на студиото на MGM са пренебрегнали твърденията му,

че е болен, тъй като отказват да му повярват. Едва когато му е наредено да се върне на снимачната площадка и бива пресрещнат от ядосана медицинска сестра, студиото взема сериозно здравето му.

Тогава създателите на филма заменят Ебсен с Джак Хейли за ролята на Тенекиения човек. За щастие, студиото се поучава от ужасния случай с Ебсен. Вместо да използва чист алуминиев прах, гримьорите го смесват в паста. Този опит обаче не протича напълно гладко, тъй като Харли развива инфекция в дясното си око, която се нуждае от медицинска помощ. В крайна сметка се оказва лечима.

Ебсен и Харли не са единствените членове на актьорския състав, които са претърпели наранявания по време на снимките. Маргарет Хамилтън, която играе Злата вещица от Запада, преживя

два сериозни инцидента по време на снимачната площадка.

По време на нейната емблематична първа сцена, която включва огън, Хамилтън получава изгаряне от втора степен на лицето си и трета степен на ръката си. Това се дължи на капака, използван за вход и изход, който има забавено падане, за да елиминира краткото й проблясване, видяно в окончателната редакция. Хамилтън влиза в болница за шест седмици.

След като се възстановява, актрисата заявява: „Няма да съдя, защото знам как работи този бизнес и никога повече не бих работила. Връщам се на работа при едно условие – без повече фойерверки!”. Въпреки това, в първия си ден на снимачната площадка, Хамилтън е помолена да заснеме сцената „Surrender Dorothy“. Тя включва метла с фойерверки, базирани на дим, изливащи се отзад. Разбира се, тя отказва и така дубльорката Бети Данко изпълнява сцената. Въпреки това, тя е тежко обгорена по време на поредицата.

Тръбата на метлата избухва на третия дубъл и се запалва.

Последният член на актьорския състав, който претърпява голяма болка, е водещата актриса Джуди Гарланд, която влиза в ролята на Дороти. Гарланд е само на 16, когато снима филма. Нейното мрачно преживяване на снимачната площадка води до доживотна битка с депресия и неправилно хранене. Един от инцидентите става, когато Дороти удря Страхливия лъв и го кара да плаче.

Гарланд не може да сдържи смеха си, когато вижда актьора Берт Лар да плаче с грим. Нейният кикот дори може да се види във финалния филм. Режисьорът обаче не е впечатлен от това.

Той удря шамар на младата актриса, за да спре да се кикоти

и й казва да спре да губи времето на екипа и да направи сцената както трябва.

Освен това Гарланд по-късно твърди, че ръководителите на студиото са й давали хапчета за сън. Това се случвало, за да може тя да се справи с взискателното темпо на шоубизнеса. Студиото смята, че Гарланд е с твърде наднормено тегло за ролята. Стига дотам, че коментира теглото й последователно и дори ограничава диетата й до цигари и кафе.

Следвайки опита си на снимачната площадка, Гарланд се бори с пристрастяването към наркотици. Опитва да се самоубие няколко пъти, преди трагично да умре от свръхдоза на 22 юни 1969 г., само на 47 години. Зад себе си тя остава незапълнима дупка в киното и шоубизнеса.

Ужасиите на снимачната площадка, белязали актьорите, участвали в лентата обаче далеч не се изчерпват дотук. Оказва се, че снегът, използван в сцената, в която Дороти и групата заспиват в полето близо до Изумрудения град, всъщност е

направен от токсичния минерал азбест.

Това излага актьорите на риск, тъй като излагането на азбест може да увеличи риска от рак на храносмилателната система, включително рак на дебелото черво.

„Магьосникът от Оз“ присъства и в градските легенди, най-вече с актьора Манчкин, който се самоубива на снимачната площадка по време на снимките. Години наред хората твърдяха, че кадрите от смъртта му могат да се видят във финалния филм. На заден план по време на един от музикалните номера „Отиваме да видим магьосника“ след като Дороти и Плашилото за първи път срещат Тенекиения човек. Този слух обаче бързо отшумява след като става известно, че фигурата на заден план всъщност е екзотична птица, попаднала на снимачната площадка.

Истинското проклятие на „Магьосникът от Оз“ е пренебрежението и малтретирането на актьорския състав, претърпяно от MGM във време, когато актьорите не са били защитени. Ужасите на снимачната площадка контрастират потресаващо с безгрижния и причудлив тон на завършения филм. Филмът служи не само като

документация за историята на филмовото производство

по отношение на това, което може да направи филмът, но и за историята на това как холивудските студия са се отнасяли зле със своите звезди и са имали малко познания за безопасността на техните практически ефекти.