Информацията за тайните архиви на Ватикана винаги се е разпространявала като легенда. Тяхното съществуване обаче е абсолютно реално. Самото им име предизвиква мистерията и подтиква по-изобретателните да измислят зловещи теории за това какво може да се крие вътре. Сред тях са и щурите спекулации, че от
Ватикана крият вътре извънземни същества.
В действителност обаче архивите не са тайни. Думата „таен“ идва от неправилно разбиране на латинската дума „secretum“ или частен. Архивите са били – и все още са – предназначени да съхраняват официалните документи на Светия престол заедно с кореспонденция и друга информация, свързана с папата.
В тях се намират и
някои от най-впечатляващите съкровища на Католическата църква –
документи, датиращи от VIII век. До 1881 г. достъпът до архива не е бил разрешен дори на учени, занимаващи се с християнството. Тогава папа Лъв XIII, известен като интелектуалец, който се противопоставя на модернизацията от края на XIX век, отваря съкровищницата за изследователи. Тези завладяващи документи разказват историята не само на Църквата, но и на останалата част от света.
Един от открояващите се експонати е писмо от Мери – Кралицата на Шотландия, която е екзекутирана, след като е принудена да се откаже от трона си и излежава близо 20 години в ареста. В крайна сметка тя е осъдена на смърт за заговор за убийството на протестантската си братовчедка кралица Елизабет I. Изправена пред обезглавяване, тя
пише отчаяно писмо до папа Сикст V, в което моли за живота си
и упреква „еретиците“, които в крайна сметка ще я убият. Папата не се намесва и тя е обезглавена на 8 февруари 1587 г.
Друг безценен документ буквално променя историята на религията. Той документира отлъчването от Католическата църква на Мартин Лутер – германецът, който разпалва Европа, като
обръща гръб на католицизма и написва своите 95 тезиса,
които днес се смятат за документа, поставил началото на протестантството. В отговор папа Лъв X написва „Decet Romanum Pontificem“, с която Лутер е изхвърлен от Католическата църква. Това му дава възможност да основе своя собствена църква.
В Тайните архиви се съхранява и един изключително секретен документ – протоколите от съдебните процеси срещу рицарите тамплиери. Известен като „Пергаментът от Шинон“,
той е с размерите на маса за хранене и документира съдебните процеси
срещу римокатолическия военен орден за неща като богохулство и ерес по време на кръстоносните походи. Заради архивна грешка пергаментът е бил изгубен в продължение на векове. Намерен е едва през 2001 г. в кутия, съдържаща други документи. Сега той е правилно категоризиран и е на разположение на изследователите.
Когато през 2007 г. е оповестен публично, реабилитира наследството на тамплиерите. Той доказва, че незнайно защо през 1308 г. папа Климент V действително е освободил групата от отговорност за ерес.
Тези и други исторически документи се съхраняват в близост до Ватиканската библиотека в Рим. Както във всеки архив, така и тук има стелажи и читални. Има и бункер – огнеупорна подземна структура,
предназначена да предпазва крехките документи от природните стихии и огъня.
Има дори училище за духовници, които изучават история. Има и много свещено изкуство за разглеждане.
Не всеки има достъп до архива – той е достъпен само за учени, които преминават през задълбочен процес на проверка. През последните години обаче от Ватикана станаха малко по-открити по отношение на своите тайни. През 2012 г. е организира публична изложба на някои от най-важните документи в чест на 400-годишния юбилей на Ватикана. А през 2019 г. папа Франциск обяви, че архивите за Пий XII. Архивите биват отворени на 2 март 2020 г., но малко след това са затворени заради пандемията от COVID-19.
През 2005 г. Серджо Пагано, префектът на Тайните архиви, разкрива защо е имало нежелание всички те да бъдат отворени, пише history.com. По думите му това не е въпрос на смелост, а на ресурси.
Тогава префектът отхвърля натиска за публикуване на документи за Пий XII, като го нарича „странно явление“. Той дори намеква, че
изследователите са водени от желанието да унищожат Католическата църква.
Така стигаме до най-спорните документи в Тайните архиви – тези, които са свързани с продължаващия скандал за сексуални посегателства в Църквата. Всяка епархия също има тайни архиви и много от тях са помогнали да се потвърди участието на Църквата в злоупотребите.
Документите в тайните архиви на Ватикана се публикуват едва след като станат на поне 75 години. Истинският собственик на архива не е Църквата, а папата.
