Вълнение в Тоскана, историк назова моста зад Мона Лиза

Малко тосканско градче в провинция Арецо е развълнувано, след като пресата „гръмна“ с новината, че мостът, нарисуван на фона на най-известния портрет в света – Мона Лиза на Леонардо да Винчи, му принадлежи. Според историка Силвано Винчети няма съмнение, че

мостът Ромито в провинция Арецо е този, който Леонардо е нарисувал в селския пейзаж зад загадъчната Мона Лиза.

Новина, която може да сложи край на мистерията, подхранвала безброй спорове през годините, пише британският The Guardian.

Леонардо да Винчи рисува Джокондата във Флоренция в началото на XVI в.

Самоличността на жената, изобразена на маслената картина, за която се смята, че е Лиза дел Джокондо - съпруга на италианския благородник Франческо дел Джокондо, предизвиква толкова спекулации, колкото и далечният фон. Реплика на Мона Лиза, окачена в имението „Кло Люсе”, където Леонардо да Винчи прекарва последните години от живота си. / личен архив В миналото теориите идентифицираха моста като Понте Буриано, близо до Латерина, както и като Понте Боббио в северния италиански град Пиаченца. Сега, използвайки исторически документи и снимки от дрон, Силвано Винчети прави сериозни сравнения между картината и снимки на района.

Той е категоричен, че мостът е "етруско-римският Ромито".

"Най-показателният детайл", казва историкът пред репортерите от Асоциацията на чуждестранната преса в Рим, е в броя на арките. Мостът от картината на Леонардо е с четири арки, както и Ромито. Понте Буриано, от друга страна, има шест арки, а Понте Боббио - повече от шест. Запазена е само една арка от Ромито, която се е простирала над река Арно, както и основите на моста на отсрещния бряг на реката. Историкът се позовава на документи на семейство Медичи, намерени в държавния архив на Флоренция. Според тях между 1501 и 1503 г. мостът е бил "много оживен и функциониращ". Не вярвай само на очите: кодираните послания в иконични картини Винчети допълва, че точно по това време Леонардо бил в района на Вал д'Арно, първо на служба при Чезаре Борджия, кардинал от най-прочутата благородническа фамилия в ренесансова Италия, а след това при Пиеро Содерини, държавник от Флорентинската република. Мостът осигурявал пряк път между Арецо, Фиезоле и Флоренция. Силвано Винчети измерва широчината между бреговете на реката и, използвайки размера на запазената арка, установява, че четири арки със същия размер се вписват идеално в участъка.

"Характерната форма на река Арно в този участък съответства на това, което Леонардо е изобразил в пейзажа вляво от Мона Лиза",

казва той. Ежедневната тълпа от туристи с телефони и селфи стикове, които чакат на опашка, за да се снимат пред картината на Мона Лиза в Лувъра. / личен архив Днес,

жителите на град Латерина, наброяващи малко над 3500 души, са „силно развълнувани от предположението на Винчети“.

Кметът на градчето Симона Нери изрази надежда, че интересът на туристите ще се засили. "Трябва да защитим това, което е останало от моста, за което ще са необходими средства", казва още кметът. Твърденията на Винчети несъмнено ще засегнат жителите на близкия град Буриано, където плакат с претенциите за слава на Мона Лиза стои до указателната табела за моста. "Ще има известно съперничество, ще трябва и ние да сложим плакат", шегува се Нери.

Портретът на Мона Лиза е окачен зад непробиваемо стъкло в Лувъра в Париж.

Средният брой на посетители в Лувъра е 45 000 души на ден. В началото на тази година от музея обявиха, че са решили да приложат политиката си за намаляване на броя туристи. Идеята е до 30 000 души на ден да бъдат допускани до портрета Мона Лиза.