Николо Паганини е бил изключителна личност, живяла необикновен живот, чийто „каталог“ от интригуващи подробности трудно би могъл да бъде описан с няколко изречения. Не пречи обаче поне да опитаме. В деня, в който виртуозът е напуснал този свят – 27 май, надникваме в света на музиката му с няколко неизвестни факта за цигуларя.

Става самостоятелен още на 14 години

Паганини става самостоятелен още когато е на 14 години. Ключова за неговия ранен успех е фигурата на баща му. Оказва се обаче че той е използвал твърде сурови техники, с които да подтикне детето си да свири. Твърди се, че не е давал храна на малкия Николо, ако не се е справял достатъчно добре по време на репетициите. Когато Паганини става разпознаваем цигулар и композитор, идва и финансовата независимост. Тя му позволява да се отдели законно от баща си.

Свирил е на китара

Познат предимно като композитор и цигулар, Паганини всъщност е бил и китарист. Вероятно бива вдъхновен от баща си, който свирил на мандолина. От 1801 г. той изчезва от публичната сфера за цели три години. Смята се, че е прекарал това време в дома на тосканска благородничка, която предпочитала той да свири на китара. По-късно продължил с това свое занимание, но само пред частна публика.  Много от композициите му съчетават китарата с други струнни инструменти. Пример е дуетът цигулка-китара „Сонати от Лука“.

Един от първите музиканти, които свирят без ноти

Паганини е един от първите музиканти, които свирят без ноти. В началото на XIX в., когато пътува по турнета, все още е прието изпълнителите да носят нотите си на сцената. Той обаче отхвърля този подход. Макар че е създател и майстор на цигулковата техника, той е и изключителен шоумен. Докато свирел, се разхождал по сцената.

Губи цигулката си на комар

Страстен комарджия, Паганини губи цигулката си Amati в залог. Тогава един цигулар любител му дава назаем цигулка Guarnieri. По-късно виртуозът свири само на такива, най-известната от които е наречена „Cannon“. В момента тя е изложена в музея Palazzo Tursi в родния му град Генуа, Италия.

Подкрепял е по-бедните артисти

Макар че е бил комарджия и при смъртта си е бил в тежко финансово положение, въпреки че е забогатял от турнетата си, Паганини е свирил по концерти в подкрепа на бедни артисти.

На какво се дължи несравнимият му талант?

Смята се, че е възможно да е имал едно или две генетични заболявания. Първото е синдромът на Марфан – заболяване, което засяга съединителната тъкан на тялото и което често се проявява чрез изключително дълги крайници и пръсти. Има и предположения, че Паганини е имал друго генетично заболяване, наречено Елерс-Данлос. То се проявява в свръхподвижност на ставите.

Теория номер две, обясняваща виртуозността му, е, че той (или майка му) е сключил договор с дявола. Заради необяснимите му сръчност и талант, както и заради височината и слабото си телосложение, той получил прозвището „Der Hexensohn“ или „Синът на вещицата“. Наричат го още „Син на дявола“. Тези прозвища често били възприемани буквално. Дотолкова, че когато умира, църквата отказва да го погребе на свещена земя.