Хелоуин вече отмина, но историите за духове и обладани места все още възбужда интереса на хората. Афинитет се наблюдава не само към страховити и креативни киносюжети, а и към реални истории и мистерии. В тази статия ще видим какви тайни пазят някои от най-популярните тетри в света, за които се смята, че са обладани от духове.
Театър на Бостънския университет
В средата на 20-те години на ХХ век австралийският актьор и театрален импресарио Хенри Джуит създава Repertory Theatre of Boston като дом за своята актьорска трупа Henry Jewett Players. В рамките на пет години трупата фалира и театърът се превръща в киносалон. Легендата разказва, че неутешимият Джуит умира през 1930 г., като се обесва под сцената. Вярва се, че духът му продължава да витае из залата. През 80-те години на миналия век, когато театърът е поет от театралната трупа „Хънтингтън“, тъмен силует се появява на задния ред по време на репетиции и си играе с осветлението. Носят се легенди и за друг призрак- „Дамата в бяло“, гардеробиерката, която се подвизава в салона.
Операта Хугуан Хуигуан в Пекин, Китай
Част от комплекс от традиционни сгради, този яркочервен оперен театър-музей е едно от основните места за представления на прочутата пекинска опера. По време на Втората световна война един филантроп построява жилища за бедните в близост до театъра. Според страшни предания по този начин изравнява със земята древно погребение. Предполага се, че в наши дни в двора на театъра се чуват бездушни писъци и стенания. А ако хвърлите камък, докато стоите в него, призрачен глас ще ви извика да го махнете.
Център Ford за сценични изкуства, Ориенталски театър в Чикаго
Точно както Титаник е обявен за „непотопяем“, чикагският театър „Ирокез“ е рекламиран като „абсолютно огнеупорен“. Точно обратното се оказва вярно, когато най-смъртоносният театрален пожар в американската история възниква тук месец след откриването по време на разпродадено представление на „Господин Синята брада“. Загиват повече от 600 души. В крайна сметка „Ирокуаз“ е съборен и на същото място е построен „Ориентал“, но духовете на мъртвите остават. В алеята зад театъра, където след катастрофата са струпани трупове, е наречена „Алея на смъртта“. Хора твърдят, че са виждали призраци. Актрисата Ана Гастейер дори казва, че е получавала страховити усещания, докато е играла в театъра в мюзикъла „Wicked“.
Театър на Док Стрийт в Чарлстън, Северна Каролина
Един от най-старите театри в Америка, разположен в центъра на Чарлстън, е натрупал много превратности и история през годините. След като пожар изпепелява оригиналния театър, на това място е построен хотел Planters Inn, който през 30-те години на миналия век отново е превърнат в театър. Най-яркият призрак тук е Нети Дикерсън – проститутка, която според легендата била ударена от мълния, докато стояла на балкона на хотела. Съобщава се, че сянката ѝ се плъзга по втория етаж на театъра. Присъствали са и неземни личности: Джуниъс Брут Бут, известен актьор от XIX век (и баща на убиеца на Линкълн Джон Уилкс), който често посещавал хотела.
Театър New Amsterdam в Ню Йорк, Ню Йорк
Историята на Олив Томас прилича на сюжет от бродуейски мюзикъл. Тя пристига в Манхатън на 16-годишна възраст, бързо печели титлата „Най-красивото момиче в Ню Йорк“ и става член на легендарния Ziegfeld Follies. Тя умира през 1920 г. на 25-годишна възраст, след като поглъща живачни хапчета. Не след дълго нейният призрак е забелязан зад кулисите на „Ню Амстердам“ в пълни регалии на фолклорното студио и със синя бутилка хапчета. Оттогава тя е срещана много пъти в театъра само от мъже. Служителите на театъра все още пожелават добро утро и лека нощ на нейните портрети, окачени зад кулисите.
Palace Theatre в Лос Анджелис, Калифорния
Това място, започнало като къща за музикални спектакли и водевили. Имало е втори живот като киносалон. То все още е най-старото кино в Лос Анджелис. Шатрата е известна като фон за филма „Трилър“ на Майкъл Джексън, но тук се случват и някои истински страховити моменти. Горният балкон, построен за афроамериканската публика по времето на сегрегацията, има отделен вход от останалата част на двореца, който от години е затворен за посетители. Това обаче не пречило на мистериозни фигури да се материализират там. Жена в дантелена рокля многократно е забелязвана да пресича сцената преди да изчезва мистериозно зад завесата.
Palace Theatre в Ню Йорк
По време на разцвета си този театър е бил център за разцвета на много артисти. Някои от тези, които са успели да се докоснат до него, очевидно никога не са го напускали. Предполага се, че повече от 100 духа са преследвали театъра. Най-прочутият призрак е Джуди Гарланд, която е играла тук през 50-те години на миналия век и често се появява близо до вратата в оркестрината, твърдят посетители. Сянката на Луис Босалина, акробат, който е тежко ранен по време на номер през 1935 г., понякога пресъздава проваленото му изпълнение. Други фантоми са виолончелист в бяла рокля, малко момче, което си играе с камиончета, и меланхолично младо момиче на балкона.
Парижката опера, Франция
Благодарение на Андрю Лойд Уебър и неговите силни акорди, „Фантомът на операта“ е първото нещо, което изниква в съзнанието на повечето хора, когато си помислят за театрални фантазми. В романа на Гастон Леру от 1910 г. е заложено изненадващо много факти: В Парижката опера наистина има подземно езеро (или гигантски резервоар за вода) под „Пале Гарние“, а пищният полилей на театъра наистина пада през 1896 г. и убива строителен работник. В зависимост от това с кого разговаряте – може би дори е имало деформиран човек на име Ерик, който е помогнал за построяването на операта и е живял в таен апартамент под нея. И докато скелетът му така и не е намерен, нещо друго от романа на Леру е открито – Колекция от фонографски записи на някои от най-известните певци на Парижката опера.
Theatre Royal, Drury Lane в Лондон, Великобритания
На мястото на този театър в Ковънт Гардън имало друг от 1663 г., което го прави най-старият непрекъснато работещ театър в Лондон. През вековете в него са се натрупали доста призраци. Най-известният е „Човекът в сиво“ – джентълмен с трикольорна шапка от XVIII в., чието присъствие в горната ложа е забелязано от безброй актьори, зрители и сценични работници през годините. Смята се, че появата му носи късмет на представленията.
Театър Сейнт Джеймс в Уелингтън, Нова Зеландия
Този легендарен театър в столицата на Нова Зеландия има дълга история на представяне на всякакви културни събития, включително опери, балети и филми. Също така се оказва, че в него има много свръхестествени явления. Дружелюбен дух на име Юрий, руски танцьор, паднал смъртоносно на сцената, е отговорен за странни електрически аномалии. Вярва се, че той е спасил живота на един от прожекционистите на „Сейнт Джеймс“. По-малко доброжелателна е „Плачещата жена“ – духът на неуспяла актриса, за която е известно, че плаче в гримьорните и е обвинявана за нещастните случаи, които са се случили на други изпълнителки в театъра.
