Типична вечер в пещерата Холе Фелс около 38 000 години преди Христа. Навън се простира безплодна площ от студена степ – замръзнал пейзаж с малко дървета, където дебнат пещерни лъвове и пещерни мечки. Вътре обаче се разиграва уютна битова сцена: група ловци се излежават в огромна пещерна зала – с таван, подобен на катедрала, висок около 30 метра – осветена от трептящия блясък на открит огън.

Една жена разсеяно гали малка фигурка от слонова кост, окачена на врата ѝ – най-ценното ѝ притежание. Близо до нея някой дялка кремъчни инструменти. Въздухът се сгъстява от дрезгавия натрапчив звук на флейта от лешоядни кости и миризмата на печено мамутово месо.

Поне това е една от възможните сцени, които може да са се разиграли.

Около 40 000 години по-късно

археолози правят разкопки на същото място – варовикова пещера в днешна Югозападна Германия. Там откриват шест интригуващи фрагмента от слонова кост, заровени под 3 метра седимент. Всяко от тях било миниатюрно, а когато били слепени отново, се образувала една фигурка – жена с височина само 6 см, с пръстен на върха вместо глава, вероятно за да може да се носи като висулка. Това е Венера от Холе Фелс и се смята, че е

най-старото човешко изображение, намирано някога.

Откритието, направено през 2008 г., е сред най-новите от стотиците подобни находки, открити още през XIX в. – фигурките на Венера. Тези преносими скулптури обикновено са без лица или дори без глави и често имат преувеличени сексуални черти – с изпъкнали гърди, големи задни части, широки бедра, ясно очертани гънки от мазнини около корема. Те са открити в цяла Европа и Азия, от тучните подножия на Пиренеите до вълнообразните пустини на Централен Сибир.

Може би най-забележителното е, че преобладаващото мнозинство от произведенията на изкуството, които далеч надхвърлят всички други запазени изображения на нашия вид от каменната ера – изобразяват жени. „Това е доста поразително… 99% от тях са жени“ казва Катарина Ребай-Салисбъри, професор по праистория на човечеството във Виенския университет в Австрия.

Това е 160-годишната енигма на фигурките на Венера.

Кой ги е направил и защо? Дали те са миниатюрни богини-майки, осезаеми въплъщения на женската плодовитост? Или може би са просто палеолитни пин-ъпи, първите жени, които са били обективирани – както в буквален, така и в преносен смисъл?

Изненадваща прилика

Една от първите открити фигурки на Венера е намерена през 1864 г. в долината Везер в Южна Франция. Този регион е известен като люлката на човечеството поради голямата си гъстота на праисторически обекти. Нейният откривател е любопитен маркиз, който копае наоколо непосредствено след професионални археологически разкопки. Семплата миниатюра е необичайна с това, че изглежда представлява голото тяло на младо момиче.

Смята се, че е изработена от магдаленската култура,

която се е радвала на сравнително комфортно и богато на изкуство съществуване преди около 11 000-17 000 години.

Маркизът я нарекъл „Venus impudique“, „нескромната Венера“, очевидно като язвителна препратка към „скромните Венери“, срещани в класическото изкуство – статуи на жени, които се опитват да прикрият голотата си, но често не се справят много добре със задачата.

Днес са открити повече от 200 фигурки на Венера,

изваяни от глина или от най-различни материали, включително слонова кост, джетове, еленов рог, кости и различни видове скали. Някои от тях са груби, само с намек за женските форми, но много други са изработени с голямо внимание и майсторство.

Но това, което вълнува изследователите вече повече от век и половина, са не толкова разликите, колкото приликите между тях. „Намирам ги за очарователни, защото са толкова широко разпространени и има такава разлика във времето, когато са били произведени“, казва Ребай-Салисбъри. „Имаме фигурки, които си приличат от 17 000 г. пр.н.е. и от 38 000 г. пр.н.е. Как изобщо е възможно да се преодолее този невероятен период от време?“, казва тя. Това е над четири пъти повече от разстоянието между днешния ден и Древен Египет, например.

Редица идеи

През изминалите 160 години от откриването на фигурките на Венера не липсват спекулации за това каква е била тяхната цел. В продължение на десетилетия идеята, че те са просто порнографски предмети, предназначени предимно за мъжкия поглед, остава популярно обяснение, наред с възгледа за произведенията на изкуството като фигури на плодородието.

Съществуват обаче и по-изненадващи идеи. Такива са предположението, че

фигурките са без глави и крака, защото са автопортрети,

направени от жени, които са изваяли видяното. При този сценарий преувеличените гърди и кореми са резултат единствено от погледа на жената.

Ребай-Салисбъри предпочита да обосновава фигурките на Венера с това, че те отразяват начина на живот на хората по онова време. Една от идеите е, че те могат да представляват талисмани за защита на огнища, казва тя. Смята се, че хората не са имали склонност да създават постоянни селища до неолита – когато появата на земеделието позволява на хората да произвеждат достатъчно храна, за да останат на място през цялата година. „И така, идеята е, че имате

фигура, която оставяте след себе си

в сезонно обитавания лагер и която се грижи за огнището“, казва тя.

Теорията също така дава ясно обяснение как фигурките на Венера са продължили да се подчиняват на един и същ модел в продължение на десетки хиляди години. Вместо фигурките да се предават от човек на човек в една непрекъсната култура, продължила хилядолетия, предпазващите огнището фигурки, които са останали на най-добрите места. Сред тях са уютни пещери, може да са били многократно преоткривани от всяка нова група, която е прекарвала времето си там – казва Ребей-Салисбъри.

Ричард Джонсън, професор по бъбречна медицина в медицинския университет на Колорадо Anschutz Medical Campus, е експерт по затлъстяване и му хрумва идеята, че може би

фигурките на Венера са действали като символи на устойчивост

през този труден период.  Има данни за глад и населението на хората от каменната ера по онова време, който започва да намалява. В този контекст по-високият процент телесни мазнини би бил голямо предимство за оцеляване.

Променяща се картина

Засега изследователите просто не разполагат с достатъчно информация за фигурките на Венера, за да стигнат до окончателни заключения за тяхното предназначение. Междувременно интерпретациите ни могат да разкрият неудобни реалности за самите нас. „Те са малко като огледала“, казва Ребей-Салисбъри. Тя е проучила как във всеки културен момент след откриването им

произведенията на изкуството са отразявали преобладаващите проблеми и увлечения.

С появата на феминизма например тези фигурки започват да се възприемат като женски богини. Докато днес има предположение, че са свързани с изменението на климата.

„Мога да бъда много постмодерна в това отношение и да кажа, че

всеки може да прочете в тях каквото иска,

а след това да се почувства вдъхновен от тях“, казва Ребей-Салисбъри. Странно, но този непринуден подход към фигурките на Венера може би е по-верен на техния праисторически произход, отколкото търсенето на едно-единствено, ясно определено символично значение. „Мисля, че в миналото те са служили за различни цели и продължават да го правят“, казва тя.

Всъщност има доказателства, че дори в рамките на една култура е възможно да е имало много видове фигурки на Венера. Те вероятно са представлявали различни женски роли и символични значения. Един ранен анализ идентифицира четири различни типа, открити само в два близко свързани археологически обекта в Югозападна Русия, които се различават по тънкостите на позата си.

Естествено, Ребей-Салисбъри има своя собствена фигурка на Венера. Представлява златно 3D принтирано копие на Венера от Вилендорф, което стои на бюрото ѝ. „Толкова е приятно да я държа в ръцете си… Явно е създадена, за да се държи“, казва тя. Днес копията на скулптурите са популярни подаръци, които често се продават като „богини-майки“ онлайн. Явно ентусиазмът към тези произведения на изкуството няма да изчезне скоро.