Шрифт:
Принтирай
Абсолютна, безусловна театрална митология, е работата на Диана Добрева за сценичния живот в България. Отвързано от стереотипни импланти режисьорско въображение. Смело и дръзко в стремежа си да конструира цял един възможен свят пред зрителите. И като всеки един свят, този на Диана Добрева, задава своя словесност, своя естетическа реалност и най-вече: свой превод на философското разбиране за време. Времето, с което често смъртните си служим - преди и след, не съществува. В спектаклите на Диана Добрева, времето е една постоянна вълна на приливи, отливи, съновидения и ритуали от ежедневието. Едновременно не съществува и не е съществувало нищо отвъд това “тук и сега”. От друга страна, същото “тук и сега” отдавна вече е било, като
постоянно повтарящ се наратив за Сътворението,
който вече е със статут на мит.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Със статут на мит се разгръща от сцената на Народен театър “Иван Вазов” и премиерният “Моби Дик” - най-новият спектакъл на Диана Добрева. В него, тя подобно на Ахав от романа на Херман Мелвил предвожда цял един кораб от съотборници, единомисленици и колеги - драматургът Александър Секулов, сценографът Мира Каланова, костюмографът Марина Райчинова, композиторът Петя Диманова, видео дизайнерът Петко Танчев. Всички те нееднократно вече са защитавали своята екипност, в която,
като в сърце на кит е скрито тайнството на мирозданието
или на театъра, което понякога е едно и също: дръзновението, устремът към живот. Нищо по-различно от истините за живота, са ключовете към “Моби Дик”. Те, както неведнъж в театъра на Диана Добрева, се изграждат чрез път, чрез странство. Рязка смяна, в последния момент, на платната от добре познатата траектория, по която уж сме тръгнали. Ахав търси Бога, а чрез него - себе си, макар тук да е наречено с други думи - търсене на кит. Но китът не е риба и океанът не е вода, както ще чуем от сцената. Те са голямата метафора на онова, в което се съдържат всички думи и наред с това не стига нито една, за да се назове. Само постоянният път към него може да осмисли опитите ни да го наречем някак - Божия промисъл, например. В края на романа на Мелвил и в края на спектакъла на Добрева,Ахав се привързва към кита
и това е цялата поанта. Не в илюзорната победа и опита за съревнование на простосмъртния с Него, а в сливането им в едно.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Когато на театралната сцена се разположат толкова недвусмислени теми, обикновено режисьорските подходи могат, най-общо, да бъдат два. Или оголена, без предмети и специфична среда, сцена, в която само силата на думите да отеква като звук в будистки дом. Или мощна театрално-визуална експлозия, където разпознаваме “Моби Дик” на Диана Добрева.
Нейният спектакъл е
чиста театрална поема de profundis, от дълбините, да, от дълбините.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
И едно от най-красивите неща, освен изключително красивите картини и отличната сценографска работа, е убеждението в готовността на всеки един от актьорите на сцената да скочи
в дълбоката вода като в храм.
Христо Петков, Владимир Пенев, Ненчо Костов, Димитър Николов, Снежина Петрова, Жорета Николова, Александра Василева, Биляна Петринска и др...са останалите съотборници в екипажа на Диана Добрева. Мъжете - в търсене на бялата сянка, в борба със стихиите и законите не метафизиката. Жените - пазителки на материалния, прагматичен свят от сушата, в който математиката на простите числа не може да отстъпи пред идеалите за непознатото.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Това разграничение не бива да ни изненадва, все пак говорим за класическо литературно заглавие от средата на XIX век.
Романът на Херман Мелвил много пъти е търсил най-добрата си интерпретация в киното, също и в театъра, в световен контекст. Но някак седмото изкуство, макар да има тази власт да уплаши и вкара зрелище в приключенския сюжет, като че ли не е предложило досега достатъчно добра визуална версия на книгата.
“Моби Дик” на Диана Добрева обаче има целия потенциал да приласкае зрителя в непрогледната паст на кита, като му подари истини за живота и неговото безсмъртно призвание.
