Реалити за падението на едно общество от най-интригуващ тип – това е спектакълът на Крис Шарков „В полите на Витоша“, който се игра на 11-и март на Основна сцена в Театрална работилница „Сфумато“. Представлението е част от репертоара на Драматичен театър – Ловеч, а премиерата му беше в края на 2022 г.

Спектакълът е отличен с номинация за „Икар“ за дебют на актрисата Боряна Бабанова,

която влиза в ролята на Мила. 

Режисьорът Крис Шарков осъвременява едноименната пиеса на един от великите ни български поети и писатели – Пейо Яворов. Шарков успешно е загърбил тълкуването от някои литературни изследователи, че в текста е преплетена трагичната история на самия поет и една от неговите големи любови – Мина Тодорова.  На преден план той успява да изтъкне, че това е

не само трагична любовна история, но и модерна драма,

в която можем да намерим изключително много истини за времето, в което живеем, въпреки че текста е написан през далечната 1910 г. Неслучайно и през последните няколко години наблюдаваме как интересът към свръх-кратката драматургия на Яворов (оставил ни само две пиеси) се е повишил.

Концепцията на Шарков е решена в един брехтов маниер – актьорите често говорят на публиката, премахвайки напълно четвъртата стена. Действието в спектакъла се развива в наши дни, а локацията е студио-дом. Поставянето на персонажи от класическата ни драматургия в подобна модерна ситуация, в която Чудомир е режисьор, оператор, гримьор и журналист, сама по себе си е достатъчно рискова. Въпреки това, Шарков успява да не прекрачи тънката червена линия, която дели излишната претенциозност от умелото осъвременяване.

Не трамваят убива Мила, а близките й.

 Още от самото начало на спектакъла се чувстваме като воайори, които се намесват в живота на страничен и непознат човек. Този реалити формат, който е широко разпространен през последните години, е намерил и своето място на сцената. Мила става жертва на режисирана от всички останали политическа пропаганда, която впива безпощадните си нокти в нея. Усещането, че всеки един от персонажите освен Мила, са напълно наясно с жестокия и трагичен край е надвиснало във въздуха. В един момент през главата на зрителя минават различни версии за случващото се –

Мила дали е невинната жертва, която бива погубена от останалите,

или пък е актриса в поредния тежък филм. Точен отговор не получаваме, но и двете интерпретации съдържат нещо ценно и частица истинност в себе си. 

Съвременната политическа ситуация в България не беше пренебрегната от Крис Шарков. Още в самото начало на представлението

той подчертава проблемите на обществото ни в едно широко обръщение към публиката,

което актьорите произнасят като въведение преди да започне същинската история. Подобно на античен хор, който въвежда зрителят в предстоящото представление, те застанаха отпред и направиха разбор на малките трагедии, с които се сблъскваме в ежеднеивето си. 

„Дайте ми просвещение, но така че да се разцъфти цялата душа на обществото.“

Прочитът на Крис Шарков е белязан от бунта срещу гротескното, грозното и пошлото държание на небрежие, което е пагубно за невинните и чистите.

Фотограф: Драгомир Димчев