Това разбират двойката Ева (Гергана Данданова) и Даниел (Дарин Ангелов), решавайки да имат дете в правилния за тях етап от живота им. След десетки опити не им остава друго, освен да пробват изкуствено оплождане, или с други думи – инвитро. Така започва началото на една битка, за която никой от тях не е подозирал.

Дали е избор да нямаш дете? Ще съжаляваш ли някой ден, ако нямаш дете? Страхуваш ли се повече от самотата, ако не оставиш поколение след себе си? Това егоизъм ли е? Тези въпроси силно заглушават мислите на героите. Срещите с техните родители, сблъсъкът на две поколения с различна представа за смисъла на живота, провокират още такива въпроси. От една страна е бащата на Даниел (Веселин Ранков), налагащ своите патриархални ценности през призмата на лек хумор, а от друга – майката на Ева (Стефка Янорова), потънала в носталгия по неизживяната си младост.

Техните примери, техните разбирания все повече се разбиват и те се лутат. Приемайки да се подложи на терапия, след като чува страшните 5 до 10% шанс за естествено оплождане, светът на Ева престава да се върти. Дозата надежда, пробита през бледата ѝ кожа, парализира тялото ѝ и

се превръща в смисъла на всеки следващ ден.

Провал е думата, която изяжда душите на дългогодишната двойка. Готови на всичко, за да постигнат целта си, те не осъзнават, че се отдалечават все повече един от друг и бавно, постепенно се превръщат в непознати. Умовете им, замъглени от техните очаквания, ги карат да забравят да се изслушват и потъват всеки в собствения си свят. Бягайки от реалността и ежедневните спорове, лъжите се увеличават. Така те рискуват да изтрият с лека ръка години съвместен живот.

Отговорност, отговорност – ти трябва да направиш така и така, защото обществото го изисква от теб? Кой е поставил този закон? Преследвайки разговорите на главната героиня с нейната най-близка приятелка Бела (Анастасия Ингилизова), ставаме свидетели на взетите избори и последиците от тях.

Ролята на съвременната жена не е лесна. Все по-натовареният и изпълнен с изпитания свят я кара да се чувства в безизходица. Тя трябва да балансира между кариерата си и желанието да продължи рода. Всички знаем, че този баланс е огромно предизвикателство. На сцената на Театър Българска Армия наблюдаваме две жени, едната избира да има и двете, а другата се съпротивлява на консервативните догми и иска свобода.

Но в какво се изразява свободата на съвременната жена?

Ако реши да не има деца, тя често е осъждана като ненормална и странна. Тази криворазбрана еволюция, може да се каже дори несправедливост, не дава мир на непримиримата адвокатка Бела.

Борбата със стереотипите продължава. Отказва да бъде в рамка, да се примири със скучното ежедневие в позиция ,,64“ и да приеме да бъде като всички

,,свръхжени“.

Другото не би било приемливо. Нейният житейски анализ я довежда до мисълта, че ,,никога не знаеш какво ще стане в следващия ден“ и че искаме или не искаме да приемем реалността ,,се раждаме сами и умираме сами.“