Филмът „Трима мъже за убиване“ несъмнено е една от класиките с участието на Ален Делон от 80-те години на миналия век. Дни след смъртта на иконата на френското кино имах удоволствието да се докосна до творчеството му в Дома на киното. Макар и да получава смесени отзиви от критици и да не постига успеха на „Борсалино“, „Трима мъже за убиване“ със сигурност има какво да предложи на любителите на криминалетата. Филмът със сигурност е по-различен от всичко, което сме свикнали да виждаме днес на големия екран.

Липсата на специални ефекти и суровостта на кадрите обаче го правят някак по-автентичен –

качество, което в днешно време често липсва в мейнстрийм киното. Може би за това усещане допринася и самият Ален Делон. Той може и да не успява да пробие в Холивуд, но все пак се превръща в истинска легенда в света на киното, за която цял свят скърби.

 В „Трима мъже за убиване“ – един от проектите, по които работи със забележителния режисьор Жак Дере, актьорът изиграва Мишел Жермен. Той е професионален играч на карти, който по стечение на обстоятелствата се

оказва на грешното място в грешния момент.

Пътувайки за поредната игра на карти, той вижда кола край пътя, в която има ранен човек, и решава да го заведе в болницата. Какво нередно би могло да има в едно подобно добро дело? Абсолютно нищо, разбира се, ако раненият не беше Жак Музон (Андре Фалкън) – висш кадър в Корпорация, свързана с търговия с оръжия. Този факт моментално го превръща в “мишена” за шефа на организацията Емрих (Пиер Дюкс).

Попаднал случайно в един свят на корупция и борба за власт и надмощие,

на Мишел Жермен му се налага да се впусне в едно лудо надбягване с времето,

в което залогът е собственият му живот. Това обаче далеч не трябва да ви обърква, че Делон играе ролята на жертва във филма “Трима мъже за убиване”. Всъщност е точно обратното. След като научава, че не само Жак Музон е убит, но и още двама представители на Корпорацията, той безстрашно започва да разнищва същината на проблема. Това обаче крие ужасяващи последствия –

труповете се множат, а преследването е ожесточено.

В тази опасна “игра” Жермен е като вълк единак – “отдръпнат индивид, който не споделя чувствата и мислите си с околните”… или поне като такъв го определя гаджето му Беа (Далила ди Ладзаро). 

Макар и това определение да е изречено от нея с негативна конотация, според мен

Делон всъщност изобразява типичния  персонаж от криминале

или трилър. Докато в други жанрове сме свикнали да наблюдаваме екипната работа на главните герои, то в случая тя сее единствено смърт, което прави решението на Жермен да отблъсне половинката си напълно разбираемо. Това ме навежда на мисълта, че изпод обвивката на интровертния, саркастичен мъж с грубовати на моменти черти се крие един грижовен човек, който  наскоро е загубил своя приятел – Льотар (Кристиан Барбие).

Един куршум – право в главата, неуспешен

опит за удавяне, яростно преследване из улиците на Париж

и взривове добавят така търсената нотка напрежение, характерна за подобен тип продукции. Филмите за гангстери и корупция традиционно предизвикват изключително силен интерес у публиката. Колкото и някои хора да не искат да го признаят, много от тях всъщност са отражение на грозната действителност, която понякога се настанява в живота ни. Казано по друг начин – те говорят за темите табу, които обществото често се страхува да повдигне. Филмът, режисиран от легендата Жак Дере, може ида е базиран на роман на Жан – Патрик Марше, но

в сюжета му всъщност се появяват детайли, кореспондиращи с действителни събития

във Франция през 80-те години на изминалия век.

Нa 1 февруари 1980 г. неизвестни лица стрелят по бившия министър Жозе Фонтане. Мотивите остават неизвестни, а убийството – неразкрито. To все пак бива обвързано със Службата за гражданско действие във Франция. Тя представлява сдружение, обслужващо генерал дьо Гол, основано през 1960 г. и разпуснато през юли 1981 г. след поредица от убийства. Сред тях е клането в Ориол, когато шестима души биват убити в семейната къща на Жак Масие (ръководител на марсилската секция на Службата за гражданско действие).  Звучи ли познато? – „Всички прилики с действителни лица и събития са случайни“… или пък не?

Ако и вие искате да се насладите на някоя от вечните класики с Ален Делон, посетете Дома на киното в дните до 5 септември, където можете да гледате богата селекция от невероятни заглавия. Пълната програма можете да откриете ТУК.