„Какво ще стане, ако през тази врата влезе красива жена със светла коса и секси трапчинка?“ Това се пита героят на Владо Михайлов в представлението „Аз и ти, преди ние“. В него той се превъплъщава в продавач на шапки, който мечтае за успешна музикална кариера. Много по-важна от всичките му професионални стремежи обаче се оказва любовта към любимата жена (изиграна от Йоанна Темелкова). Всяка седмица тя влиза в магазина му, за да търси нова шапка, с която да заблести на поредната си среща с мъж. Разглежда, но невинаги успява да направи своя избор. Аксесоарите всъщност са ключов елемент за сценария и режисурата на постановката. Изключително впечатляващ и интересен подход, който използват, е разглеждането на публиката като шапки – светли и тъмни, малки и големи, шарени и едноцветни. Важно е да се отбележи, че това представление не беше статично, не изискваше декор. Актьорите си играеха единствено с настроението и възприятията на хората в театралната зала.

В първите минути от пиесата е трудно да разбереш какво точно свързва тези хора.  Какъв е бил техният живот преди? Какво се е случило, за да може „аз“ и „ти“ да прераснат в „ние“. Оказва се, че героите са споделили 5 години от живота си – имали са своята романтична история, която въпреки своя кратък период, продължава да гори в душите им като нещо недоизживяно. Харесвам тези постромантични срещи. Те придават на обичта един предизвикателен елемент на нещо вечно. То няма как да свърши, заради което просто извежда грижата и чувствата към любимия на съвсем друго ниво.

Но да се върнем в съдбовния магазин за шапки, който до голяма степен е

метафора за това как хората избират да захлупят нещо и да прикрият своите недостатъци –

било то големи уши или непреодолимо его. Когато тази двойка застава очи в очи в това познато и будещо носталгия помещение, тя се потапя в своите спомени. Това са и сцените, в които двамата влюбени вадят наяве най-тежките, но и най-милите моменти от своето съжителство.

В сценария тези отношения са наречени „Гаражна разпродажба на един почти семеен живот“

Таванско помещение, пълно с овехтели предмети, разкрива историите зад всеки един от тях. Това доказва, че спомените са най-ценната придобивка, която някога са притежавали. Представлението разглежда на театралната сцена два познати стереотипа за мъжа и жената. Тя е ранимата и амбициозна, а той объркан и горделив. Тези герои обаче не се притесняват да бъдат себе си.

Пиесата изобщо не е тъжна, а по-скоро реална. Смехът, иронията и тъгата са начините, по които героите се справят със своята раздяла. Всеки, който някога е обичал, ще разбере, че обвиненията и скандалите също са част от всяка изпепеляваща любов. Те поправят грешки, дават уроци и учат на смирение. Ценен е и моментът, в който спираш да мислиш за себе си и

даваш цялата си сила за някой друг, без да си я искаш в замяна, без да я продаваш на други.

За продан е само магазинът – същият, който ги събира, се оказва, че ще бъде и този, който ще ги раздели. През цялата пиеса той е метафора за нещо счупено, празно, фалирало. Често служи и като оправдание, като олицетворение на страха на главния герой да последва мечтата си – да събере групата си и да твори музика, която го вдъхновява.

Снимка: Desta production

Учудващо е колко неща остават недоизказани и колко хора остават недообичани. „Счупеният телефон“ на една любов често прекъсва, когато дойде време за посланията, свързани с грижа и отдаденост към партньора. Вярно е – нищо не се измерва с думи, но те все пак значат много. Дори обичайното „Обичам те“ понякога не стига. Изречени, тези думи  обаче може и да имат силата да разделят илюзията от реалността.

Краят на това представление все още е мистерия за мен. То завършва със същите думи, с които започва.

Какво ще стане, ако през тази врата влезе красива жена със светла коса и секси трапчинка?“

Така и не разбрах дали всички разговори, на които станах свидетел, не са просто плод на въображението на един самотен продавач на шапки, който не спира да търси голямата любов. Това силно ми напомни за група REWIND! и песента им „Сякаш съм там до теб“. В това парче Владо Михайлов описва именно любов отвъд времето и пространството, история без ясен край или начало.