„Бебе на борда“ и отговорността да бъдеш родител

Снимка: Иван Дончев

„Бебе на борда“ и отговорността да бъдеш родител

Снимка: Иван Дончев
Сподели

Да бъдеш родител е едно от най-щастливите и значими преживявания в живота на една жена и един мъж – период, изпълнен с радост и надежда. Всеки, който го е изпитал, ще потвърди думите ми. Появата на дете в семейството не само преобразява ежедневието на двойката, но и поставя нови отговорности и предизвикателства пред тях. Но кога наистина ставаме готови за тях?

А  можем ли да избегнем повтарянето на грешките на собствените си родители?

Отговорите на тези въпроси търси премиерното представление „Бебе на борда“ в Народния театър „Иван Вазов“, дело на режисьорката Василена Радева. Между реалното и нереалното, истинското и сънуваното, фарса и сатиричната сатира, пиесата проследява живота на Бебо, израснал в среда, раздирана от напрежение, конфликти и отчаяние – сред крясъците и алкохолната зависимост на родителите му, Джон и Хелън, изиграни от Мартина Пенева и Боян Арсов.

Стоейки буквално на сантиметри от Камерната сцена, наблюдавах саморазрушението на двама млади родители, лутащи се в размишления за това какъв е можел да бъде животът им и какви мечти са имали. Там – измежду споровете, те все повече осъзнават, че не са готови за тази голяма крачка в живота – да създадеш семейство. Сблъсквайки се с реалността на трудното ежедневие на родителството, те не знаят как да се справят с невинното бебе:
„Моля ви, накарайте го да спре да плаче!“
Снимка: Иван Дончев
В този момент  с гръм и трясък, сякаш излязла от анимационен филм, се появява усмихната дама, облечена цялата в розово. Но не, това не е фея-кръстница, която ще изпълни всяко тяхно желание, бавачка, която идва да им се притече на помощ. В ролята е София Бобчева. Следвайки мотото „Всичко е забава и наслада“, тя действа инстинктивно и без много да се замисли, бих казала дори налудничаво на моменти. Вместо да помогне наистина на младите родители, тя по-скоро допринася за хаоса в живота им.
С притихването на споровете и плача на бебето в тъмната нощ в техния дом се прокрадва една бременна жена на ръба на отчаянието. В нея се превъплъщава Илиана Коджабашева, която се опитва да открадне някой биберон или играчка за своето дете. Една вечер тя събужда родителите и бавачката и създава такава какофония, че стига дотам  да застраши живота на тяхното бебе. Този кошмар преследва сънищата на Бебо през целия му живот,
чудейки се истина ли е, или само плод на въображението му…
Снимка: Иван Дончев
Завесите падат и с тях времето отлита. Изведнъж най-отпред се появяват отново София Бобчева и Илиана Коджабашева в ролите на майки. Този път в ролята на две майки, изправени пред натовареното ежедневие. Онова, което всички до болка познаваме, в което се опитваме да балансираме. До тях започва да крещи майка, чието дете е напълно неконтролируемо. Да, правилно предположихте. Това са Хелън и Бебо. Майките не могат да повярват на очите си и се опитват да помогнат. Но единственото, което постигат, е да получат поредица от обиди.
Животът на вече не толкова младото семейство на Хелън и Джон  на пръв поглед никак не се е променил. Дори напрежението между тях се е изострило. Няма и спомен от тяхната любов – нито от тази, която човек трябва да изпитва към самия себе си. Детската стая е затрупана с купчини бутилки и мръсно пране, които служат като скривалище, или по-скоро като бягство от реалността на малкото момченце. За съжаление обаче то не успява да избяга.
Снимка: Иван Дончев

Неговото детство се превръща в истински кошмар, за който пише и дори моли за помощ в своите есета в училище. Те звучат толкова нереално, че тези, които биха му повярвали, биха го сметнали за луд.

Година след година, сеанс след сеанс, грешка след грешка, Бебо навършва 28 години и идва и неговото време да създаде семейство. Борейки се с травмите от миналото, той попада в омагьосан кръг от въпроси, чиито отговори не може да открие. Загубен между страха за бъдещето и болката от миналото, той стига до един-единствен извод:
„Да не бяха ме създали моите родители“.
Снимка: Иван Дончев
Съвременната пиеса с елементи на „черен хумор“ „Бебе на борда“ – и всичките ѝ крайни образи ни доказват за пореден път как средата, в която растем, белязва целия ни съзнателен живот. Няма универсална рецепта как да възпиташ и отгледаш детето си, или поне такава още не е открита. Това, което ни остава като родители, е да се опитаме първо да бъдем по-добри, по-търсещи и смирени към себе си, за да бъдем пример, който както казват психолозите „подсъзнателно“ ще следват нашите деца.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас