„Билет за Америка“ – колко ли много българи са държали един такъв в ръцете си и са се питали многократно: „Ами сега, вземам ли правилното решение? Ами, ако не се получи?“. Да оставиш всичко зад себе си и да започнеш нов живот на напълно непознато място е риск, който ти дава, но и отнема много. И само тези, които поемат по този път, могат да разберат какво имам предвид. В един несигурен свят, пълен с промени, възможности и трудности, често се питаме защо…

„не мога ли да правя това, което обичам, както искам, а не както трябва? И какво точно ми пречи да го правя тук и сега?“  

На тези въпроси и много други – чрез много сарказъм, се опитват да отговорят актьорите Башар Рахал и Иван Бърнев в постановката „Билет за Америка“. Това е новата премиерна пиеса на продуцентската къща „Break a leg“, която направи своя дебют на сцената на „Théatro отсам канала“ под режисурата на Ивайло Христов. Двамата актьори се превъплъщават в ролите на приятели, които преди 20 години са се обединили около една мечта —

да правят стендъп комедия.

Със своите два напълно противоположни характера – комикът Емил Гатев (Башар Рахал) и неговият продуцент Сами (Иван Бърнев) се забъркват в серия хаотични интриги, изпълнени с много смях. Опитвайки се да ги разплетат, те ни потапят в своята история, разказваща за много препятствия и компромиси. Тя изкарва на преден план важни теми, с които се сблъскваме през целия ни съзнателен живот…

„Шегите, които разказваш, трябва да си ги съпреживял, иначе никой няма да те разбере“

– с тези думи на сцената излиза наследникът на известен български комик – Емил Гатев. Той усърдно се подготвя, опитвайки се да спечели вниманието на американска продуцентка и да получи шанс за турне в САЩ. Неусетно той започва да се готви да излезе пред прожекторите, а

на сцената се появява и неговият продуцент Сами.

Той е изненадан да го види, тъй като е бил уволнен преди известно време от основателя на комедийната компания. След срещата им множество шеги започват неусетно да валят от сцената, а с тях излизат и много откровения – така да се каже:

„добре, че е шегата, за да си кажем истината“.

Минавайки през различни анализи, Емил Гатев стига до заключението, че е съсипал живота си, връщайки се от Америка и инвестирайки в изкуството, което постоянно му налага „да слага цензура“. Това е тема, която хиляди поставиха на дневен ред преди месец по време на протестите пред Народния театър и ни накараха определено да се замислим каква е цената да правиш изкуство в наши дни?

Според стендъп комика, който се бунтува срещу всички неписани правила, най-важно е мнението на публиката и

най-вече да не се спира с поемането на рискове в името на успеха.

Нещо, което неговият приятел и продуцент отказва да направи, стремейки се винаги да балансира между лоялността и собствените си професионални амбиции. Потънал в терзания, той все по-трудно вижда бъдещето си в България и споделя с приятеля си, че е решил да си купи билет за Америка, за да се опита за първи път да се изяви като актьор. Без да се замисли, приятелят му отвръща:

„Не помниш ли? Аз опитах и се провалих, защото бях сам. Нашите шеги са смешни тук“.

Тогава се замислих върху нашите избори и най-вече върху този – коя професия да практикуваме. Казват, че някои от тях трудно могат да се упражняват в чужбина или че няма поле за изява в България. Но кой го твърди това? И защо да не се опита?

„Страх от провала“, ще кажат психолозите.

Но ако живеем вечно в този страх, ще успеем ли да израснем? И колко пъти на ден ще се питаме: „Ами ако?.“ „…Не пробваш, никога няма да се случи“ – довършва фразата стендъп комикът.

Постановката по идея на Мартин Макариев и Луиза Григорова-Макариев и текст на Биляна Тодорова – „Билет за Америка“, открива пред нас реалността, в която живеем. Тя провокира хиляди въпроси. Много от тях не бихме могли да разтълкуваме, ако не търсим в дълбочина и най-вече не опитаме да разчупим статуквото, наложено от обществото.

„Общото между терапия и комедия – ако не успееш да кажеш нещо, по-добре не го казвай“

– споделя Емил Гатев преди да реши дали ще излезе да пробва късмета си пред американския режисьор, или ще се откаже. Тези още много други извод от пиесата ни учат, че

всички ние сме жертви на „чувството за хумор“ на житейския хаос.

Научаваме и че ако сме малко по-честни и по-търсещи, може би ще успеем да създадем, ако не за нас, то за своите деца, един малко „по-разбираем“ свят – такъв, какъвто публиката видя през очите на режисьора Ивайло Христов на сцената на „Théatro отсам канала“.