Човекът или маймуната – кой ще бъде на “върха на хранителната верига”? Според един от критическите изводи, базирани на теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин – днешните човешки същества са произлезли от приматите. Какви ли обаче биха били резултатите от обратното действие – човекът да предизвика мутирането на клетките на маймуна, за да бъде тя интелигентна, по негов образ и подобие? Някъде в дълбоките дебри на научната фантастика вероятно ще бъде създадена тя – планетата на маймуните. 

Десетилетия наред книгата на Пиер Бул, носеща същото име, както и екранизациите ѝ – открехват “вратата” на зрителите към един антиутопичен свят, в който

хората са загубили способността си да мислят и говорят,

а маймуните властват над тях.  Гледайки ги, вероятно много хора биха се запитали в кой момент точно се е пречупил еволюционният процес. Може би основната грешка на хората е, че освен способността да говорят, са предали на някои от приматите и голяма част от негативните качества на своя характер?

На подобни размишления ме навява четвъртият филм от поредицата –  “Кралството на планетата на маймуните”, който тръгва премиерно в кината на 10 май. Действието в него се развива няколко века след царуването на шимпанзето Цезар, познато ни от предходните ленти. Орловият клан на маймуните живее в привидна хармония в своя дом сред гората. 

Близка среща на неговите членове – шимпанзетата Ноа (Оуен Тийг), Суна (Лидия Пекам) и Аная (Травис Джефри) с ехо (бел.ред. маймуните наричат така човеците, които не могат да говорят)

стартира поредица от трагични събития. 

Селото на орловия клан е опожарено, а живущите в него – избити или поробени. Не, в случая надмощие чрез проливане на кръв не се опитват да установят бунтовници от човешката раса, а самопровъзгласилият се за крал примат – Проксимий Цезар (Кевин Дюранд). Приел името на почитания учител и първи владетел на планетата на маймуните, с чиято смърт приключи предходния филм от поредицата, той опитва да убеди себеподобните си в чистите си намерения. 

“Запознат ли си с концепцията за еволюцията? По своето време хората бяха способни на много велики неща. Аз

ще се науча и ще завладявам”,

изрича той във филма. 

Думите му породиха у мен поредното прозрение – всичко се свежда единствено до това кой ще надделее и властва. В тази така наречена война всичко останало бива размито. В даден момент значение вече нямат нито приятелствата, нито елементарните състрадателност и емпатия. 

Филмът вероятно ще породи разнопосочни мнения по отношение на броя на злодеите. Спомняте ли си ехото, за което ви споменах – тя също изиграва ключова роля в историята. Мей (изиграна от Фрея Алън) е главната действаща актриса в човешки облик, която виждаме. Дали е положителен

герой, принуден да убие и предаде

единствено в името на висшата си цел  – всеки зрител би могъл да реши за себе си в зависимост от представите си за морал.

Доскоро странстваща със свои близки в търсене на себеподобни, тя остава съвсем сама, след като Проксимус убива спътниците ѝ. Случайност, а може би и добре обмислен план я среща с Ноа, който по това време предприема тежкото пътешествие към кралството на планетата на маймуните, за да спаси своя клан. 

Важно е да се отбележи, че приликите между главните персонажи в историята се изчерпват единствено с идентичната им съдба. Въпреки че е едно от ехо-тата, което не е загубило способността си да комуникира, образът на Мей подсказва, че

героинята отдавна е лишена от своята човечност. 

Същевременно обаче през целия филм саможертвата и отдадеността са показвани като висша маймунска ценност за Ноа, който неколкократно спасява човешката си спътница.

“Кралството на планетата на маймуните” така и не предостави отчетлив отговор на въпроса – човекът или приматът ще бъде на “върха на хранителната верига”. Финалът му обаче остави вратичка за следващата екранизация, в която загадката може и да бъде разрешена.