„Свободата е робство”, пише Джордж Оруел в романа си “1984”. Стряскащо е колко актуални са думите му и до днес – и в действителността, и в сферата на изкуството. Въпросите за свободата, човешката идентичност и желанието за надмощие несъмнено са сложни. Може би и точно това е причината да привличат толкова силно сценаристи, писатели и драматурзи. Малцина обаче са тези, които успяват да стигнат до същината им. Сред тях е и режисьорът Брейди Корбет, чийто филм „Бруталистът“ може да бъде определен като една от най-ярките звезди на небосклона през последните месеци. 

Главно действащо лице в него е унгарският архитект Ласло Тот (Ейдриън Броуди), който усеща първия полъх на свободата, докато е натъпкан като животно с още стотици емигранти, избягали след войната в родината си. Пред погледа му неколкократно проблясва Статуята на свободата. Още в първите минути общоприетият символ на независимостта е представен в различни позиции  – с главата надолу, настрани, деликатно загатвайки, че това

дали сме свободни, или не – в крайна сметка може би зависи от гледната точка. 

Табелки с номера 541, 379, 583 са окичени на вратовете на емигрантите – сякаш отново предстои да се придвижват из тъмните коридори на концлагерите „Бухенвалд”, „Дахау” или „Аушвиц”. Дори и в Щатите те са третирани не като хора с имена, кариери и чувства, а просто като поредния номер. На фона на всичко, което им се случва до момента, това преживяване изглежда някак вяло –

нещо, което са готови да преглътнат в името на своите свобода и (светло) бъдеще.

За Ласло Тот те изглеждат обещаващи. Настанява се в ателието на своя братовчед Атила (Алесандро Нивола) и започва работа в него. Силно впечатление прави контраста между двамата роднини. Докато Ласло опитва да запази еврейската си идентичност, Атила променя името и историята на живота си, осъзнал, че различните не са приемани радушно от местните. Умело скрит зад усмивки и добри намерения,

още в увертюра на филма, както го наричат самите автори, се прокрадва образът на антисемитизма. 

Следват го глад, наркотична и алкохолна зависимост, но някъде сред тях се прокрадва и лъч надежда. Бизнесменът Харисън Лий Ван Бюрен (Гай Пиърс) е очарован от библиотека, която Ласло проектира в дома му по молба на сина му Хари (Джо Алуин) и дъщеря му Маги (Стейси Мартин). Запленен от таланта му, бизнесменът предлага на Тот работа по амбициозен и предизвикателен проект – сграда, в която да се помещават общо четири други. По-важни от това обаче се оказват вниманието и грижите, които

в продължение на години са били най-обикновен мираж за архитекта,

чиято съпруга Ержебет (Фелисити Джоунс) е блокирана някъде някъде по границите на следвоенна Европа.

Както в действителността, така и във филма – добрината всъщност си има цена. Колко ще струва на Ласло да доведе болната си жена и племенницата си Жофия (Рафи Касиди) в САЩ и да работи по мечтан проект? – Той

ще трябва да плати със своите достойнство, лична свобода,

а може би и разсъдък. 

„Бруталистът” е не само филм, който разказва изкусно една човешка история, но и продукция, поднасяща неочаквани изненади на зрителите от всички полета. Ще започна с може би най-очевидната.  Не всяка година едва 36-годишен режисьор успява да се добере до номинация за най-престижните награди в киното, а да не говорим да си тръгне с отличие. Това постижение, разбира се, е плод на неимоверния труд на Брейди Корбет, който пише и сценария за филма заедно с Мона Фастволт.

Двамата прекарват няколко месеца в Унгария, където провеждат детайлни проучвания

относно Холокоста.

Четейки за подобно трагично събитие от човешката история още в самата анотация на продукцията, човек мигновено я приема като документална…или поне в моето съзнание беше такава. „Бруталистът”, оказва се,

не представя реалната история на конкретен изключително талантлив еврейски архитект.

Причината не е, че такива не е имало, а фактът, че по времето на Холокоста на мнозина от тях е забранено да практикуват професията, изпратени са в концентрационни лагери, а по-късно и убити. Да почетеш паметта на всички тези експерти се оказва изключително трудна задача, имайки предвид, че няма останали живи представители, които да разкажат за случващото се по  онова време. Противно на всичко това обаче Брейди Корбет все пак успява да изгради

образ, който макар и фикционален, да изглежда до болка истински в своите стремежи,

терзания, желания и страхове. 

Третата изненада, която филмът поднася на своята публика, е закодирана още в самото му заглавие. Предвид темата си, продукцията предварително загатва за потенциалните брутални сцени, но не това послание всъщност носи неговото име. То, подобно на главния си персонаж, е свързано строго с архитектурните среди и движения. Брутализмът е направление на архитектурния модернизъм, който се заражда в годините след Втората световна война. Масивни, смели, сложни – така се характеризират сградите от този стил, такъв е и центърът, който Ласло Тот трябва да проектира по молба на своя богат покровител. 

Същите качества крие и целият проект „Бруталистът”. До последната си минута филмът изследва човешкия елемент – забравените, тези, които губят себе си, талантливите, обичащите и вярващите безрезервно, но и тези, които стъпкват всяка надежда, за да демонстрират своето надмощие.

Не пропускайте да го гледате в кината от 31 януари.