Последните няколко дни несъмнено най-използваната дума е „избори“. Случайност или не, по кината излиза филм за най-стария съществуващ начин за селекция на лидер на една институция. „Конклав“ на носителя на „Оскар“ Едуард Бергер детайлно представя церемонията, извършвана след смъртта на Върховния глава на Католическата църква. Макар и художествена адаптация на романа на Робърт Харис,

лентата дава заявка да разтърси Ватикана с необичайния си поглед към светото тайнство

За Холивуд подобна продукция е голям риск. Да, през годините публиката е показала, че има значителен интерес към тайнствени католически сюжети, но никога досега в такива детайли. Ако си задавате въпроса дали трябва да  сте добре запознати с темата, за да се насладите на тази екранизация, отговорът е и да, и не. За да вникнете в тази увлекателна история, не е необходимо да сте изчели хиляди книги. Това, разбира се, никога не е излишно, но все пак. Добре адаптираният от Питър Страуан сценарий и забележителната актьорска игра на Рейф Файнс, Стенли Тучи, Джон Литгоу и Изабела Роселини през цялото време ще ви напътстват в това как изцяло да се потопите в магията на този ритуален избор.

Папата умира. Сега накъде?

Този въпрос си задават кардинали от цял свят, когато са свикани в Сикстинска капела да направят съдбоносен избор, а именно кой от тях ще застане на папския престол. По канон всички те трябва бъдат поставени под изолация за неопределен период, докато не вземат финалното решение. Така Сикстинската капела се превръща  в бойно поле, където вярата се сблъсква с амбицията. Тежките времена поставят кардинал Томас Лорънс (Рейф Файнс) в ролята на лидер и мениджър, както той сам се изразява. Той трябва да се погрижи процесът да бъде справедлив и честен в името на Бога. Кардиналът обаче се изправя в битка срещу морала и липсата на цялост на светата църква. Той открива тайни и непредвидени обстоятелства, които заплашват да създадат хаос около светото деяние. Точно тези дилеми правят филма толкова увлекателно кино събитие, пълно с обрати, които загърбват всички стереотипи, показвайки истинското лице на духовенството. 

Амбицията или вярата- кое ще победи?

Когато стане въпрос за избори, винаги е като на война – особено когато на карта е заложен папският престол. Алчността е смъртен грях, но не и в този случай. Зад стените на Сикстинска капела по време на конклав амбицията се използва като еквивалент на блаженство, а нейната липса- като бягство от отговорност. 

Не печели този, който е най-достоен, а този, който успее да убеди другите в правотата си.

В този филм любимият „асистент на Холивуд“ Стенли Тучи излиза от зоната си на комфорт и брилянтно изпълнява ролята на кардинал Алдо Белини, който е сред основните претенденти за глава на Ватикана. Забележителната игра на актьора улавя дори най- съкровените моменти на съмнение във вярата и битката на героя със собствената му съвест.

Друга звезда на световното кино – Изабела Роселини, е дамата, която ни показва, че монахините не са безгласни букви в Божия дом. Те са очите и ушите на Ватикана. Пред тях се случват

страшни неща, които дори обетът за  мълчание не може да опази в тайна.

Героинята на Роселини е майчината фигура, от която се нуждае всеки сюжет. Нейната роля може да се разглежда и като своеобразен разказвач на историята, защото  усещанията ѝ са най-близки до тези на зрителя.

Впечатлена съм и от друг ключов за сюжета образ – кардинал Бенитес, изигран от мексиканеца Карлос Диехс. Неговият герой е включен като откровена провокация към Католическата църква. Той е представен като смирен служител на Бога, участвал в молебни мисии в Афганистан и Кабул. Това се оказва от голямо значение за развоя на събитията в лентата. Тя ни дава ясен поглед над противоречиви обществени процеси като

расовата, половата дискриминация, религиозните войни и корупцията в църковната власт.

Филмът „Конклав“ излиза в българските кина от днес – 8 ноември. Световната премиера на лентата беше на 26 октомври и предизвика бурни реакции сред католиците заради необичайния си финал и т.нар „художествен екранен образ“ на новоизбрания папа в холивудската лента. Интересно ми е как ще се възприеме и сред българската публика, сред която има значителен брой представители на католическата вяра. Предстои да разберем.