„Колкото по-гъст е мракът, толкова по-ярка е светлината“ – казва Михаил Мутафов с дълбок и внушителен глас, превъплъщавайки се в ролята на Богдан Марков. Това е една от онези истини, които човек се страхува не само да признае пред другите, но най-вече пред себе си.
Тази сцена от филма „Дяволски игри“ ще остане дълго в съзнанието ми – не само защото беше единствената на български език, но и заради силно въздействащата низходяща градация, която те кара да настръхнеш от глава до пети.
Трябва ли да преминеш през ада, за да разбереш доброто? Какво ни предизвиква да изберем пътя на злото и какво е това, което може да ни спаси? Тези въпроси възникват в мен всеки път, когато се изправям пред неправомерно действие – независимо дали в личния си живот, или в професионалната си роля на журналист. Филмът „Дяволски игри“ представя всички седем смъртни гряха без филтър, което силно ни разтърсва и провокира към самоанализ. Цитатът от „Фауст“ на Гьоте:
„Аз съм част от тази сила, която зло желае, но все добро твори“,
обяснява Деси Тенекеджиева, продуцент на филма. Според нея тези думи илюстрират посланието на филма и дуализма, който съществува във всеки човек – конфликтът между доброто и злото, който живее в нас и определя действията и изборите ни.
Фентъзи трилърът „Дяволски игри“, режисиран от британския филмов режисьор Бен Чарлз Едуардс, е вдъхновен от сатиричния роман на Марк Твен „Тайнственият непознат“. Творбата разказва историята на дявола, който слиза на Земята под различни имена, а според Деси Тенекеджиева този сюжет служи като основа за филма. Сензационният проект „Дяволски игри“ ще бъде представен
на голям екран в кината из цяла България след броени часове – на 7 февруари.
Екипът зад продукцията е на мнение, че „Дяволски игри“ е филм, който пряко критикува религиозните и фантастичните кръгове. „Написах сценария за една вечер. Нашият екип слага на преден план пъстрата палитра от характери, в които ние търсим тъмнината и светлината“, сподели ми актрисата и продуцент Деси Тенекеджиева по време на предпремиерата.
Относно обвиненията в пропагандиране на насилие и религиозна нетърпимост – по-конкретно за използването на паневритмията в неправилен контекст, водена от фалшив религиозен водач, Тенекеджиева категорично отрече всякакви манипулации. „Аз познавам учението на Петър Дънов и го уважавам изключително. Никога не сме имали намерение да показваме нещо негативно, свързано с него. Част от моето семейство е сред най-големите му последователи“, заяви тя.
В лентата в ролята на падналия на земята Луцифер влиза Димитър Николов. Той вдъхва сила на Ива (Елеонора Иванова),
за да се изправи срещу сериозните си екзистенциални проблеми и да провокира дявола във всеки от героите.
С всяка следваща сцена неговият образ става все по-нереален, което сякаш подтиква публиката да се запита: той наистина ли е там, или не? Изключителното му произношение на английски език, съчетано с изкусното му превъплъщение, за мен са близост до гениалността.
Действието на филма се развива на повече от 37 локации в България, Великобритания и САЩ, заснети от оператора Денис Мадън. Продукцията използва епизодична структура, която напомня на похвата от последния филм на Йоргос Лантимос – „Благи деяния“. Тя може да обърка зрителя относно това къде да насочи вниманието си, но в същото време изгражда силна градация с всяка следваща разгърната част.
Всеки един епизод започва с лирическо въведение от номинирания за „Оскар“ Мики Рурк, който играе ролята на мним религиозен ТВ водач, базиран на истински персонаж. Той изобразява човешкото лице на злото, агитирайки милиони да следват неговите изкривени разбирания за добро и зло. Образът му е крайно емоционален и силно въздействащ – трудно би могъл да бъде описан с думи. „На моменти той беше толкова емоционален, че дори чупеше декора“, сподели Деси Тенекеджиева.
Филмът умело преплита холивудския блясък с българската действителност, разкривайки пъстра палитра от персонажи, всеки борещ се със своите вътрешни демони и страхове. Персонажите на Гари Стреч и Джеф Бел могат да бъдат
разглеждани като символи на манипулация, контрол и опиянение от властта.
Друг ключов образ е този на Мария, изигран от продуцента на филма Деси Тенекеджиева. Тя се превъплъщава в ролята на глухоняма вдовица, чиято болка от загубата превръща ежедневието ѝ в кошмар. Мария избира да продължи живота си с Виктор (Гари Стреч). Така разкрива трагичния образ на жена, попаднала в капана на наркотиците и оправдаваща всеки шамар от съпруга си като неизбежна част от съдбата си. Чрез този образ в дълбочина се разкриват така важните и актуални
теми за домашното насилие и нарцисизма в съвременното общество.
„Филмът се фокусира върху теми, които не са представени в черно и бяло, а напротив, предизвикват дискусия. Виждаме нагледно жестокостта в човешките отношения, като разкриваме колко чуплив може да бъде човек и как може да пречупи другия до себе си. Тези теми продължават да бъдат табу и затова е важно да се обсъждат в изкуството“, сподели ми Елеонора Иванова.
На фона на красивите планински пейзажи и бедните квартали в България пред нас оживяват и образите на обичаните български актьори Михаил Мутафов, Светлана Янчева, Радина Боршош, Димитър Ковачев-Фънки и Бистра Окереке. Подобно на останалите, всеки от тях държи своите „карти“ и по интуиция или не избира момента, в който
да разкрие своя демон или ангел в играта на живота.
Наблюдавайки всяка крайна истина, която те представят от живия живот – от трафика на хора до най-тежкото престъпление, убийството – осъзнах как нашите травми, болки и лоши преживявания отключват в нас чудовището, за което никога не сме подозирали. И така, за съжаление, този непрестанен кръговрат продължава понякога от поколение на поколение, ако няма кой да го прекъсне.
Защо „Дяволски игри“, а не буквалният превод „Колесници към рая“ („The Wheels of Heaven“), който е бил работното заглавие на филма? „Оставяме това на вашата интерпретация“, отговори ми Деси Тенекеджиева. Като зрител бих казала, че отговорът на този въпрос може да се открие
в една от последните сцени на този българо-британски драматичен трилър.
В нея героите сядат на една маса, всеки със своите карти, представящи двете страни – на доброто и злото. Тази сцена е силна препратка към Тайната вечеря, в която
героите трябва да направят своя избор – да тръгнат по пътя към тъмнината или към светлината.
След края на филма се замислих – един се променя заради любов, друг – заради власт. Всички сме част от играта на живота, която ни провокира с всяка минута на земята, за да разкрие колко сме силни или слаби.
„Бог изпраща дявола на земята не за да сее зло, а за да ни изкушава и изпитва.
Как ще разбъркаме картите на живота си – това зависи само от нас“, обясни посланието Деси Тенекеджиева. Както казва Карл Густав Юнг: „Разликата между добрия и лошия живот е в това колко добре преминавате през огъня“.
