На 19-и март се проведе премиерата на документалния филм „Ваклуш“ на режисьора Николай Василев

посветен на 100-годишнината от рождението на духовния водач и учител Ваклуш Толев.

Прожекцията, част от програмата на 27-мото издание на София Филм Фест, напълни салона на Кино Люмиер, като дори самият служебен министър на културата Найден Тодоров присъстваше сред гостите.

Документалните филми не са непознати за Василев, той често се занимава с естеството на документалната режисура, като в творческата му биография присъстват заглавия като „Добрият самарянин“, „Пътят към Тива“, „Добрият Ад“, „Резервни крила“ и още много други.

През 2019 г. филмът му „Формулата на Тео“ се превърна в сензация, не само тук, но и в чужбина. Точно такова светло бъдеще се очертава и за най-новото заглавие на Василев. „Ваклуш“ вече е получил покани от десетки български градове, както и от няколко чуждестранни.

Преди да започне прожекцията, режисьорът се обърна към зрителите с прочувствен кратък анонс на това, което предстои да преживеят.

Осъществяването на „Ваклуш“ бе мисия,

това сподели Василев. Освен да представи накратко идеята за филма, режисьорът открехна и някои интересни факти като например, че някои от кадрите са заснети с камери на Нов Български Университет още в студентските му години. Това ги прави партньори на лентата, без да искат, пошегува се Василев.  В края на краткото обръщение той помоли зрителите, ако филмът им хареса, в края да не ръкопляскат, защото

самият Ваклуш е смятал, че пляскането уврежда аурата и енергията

Документалната лента проследява последните няколко години от живота на духовния водач. Филмът е компилация от множество натрупани часове със записи на Василев в периода 1994 – 2022 г., които той умело колажира, за да пресъздаде пълен образ на своя духовен учител. Успява майсторски да въвлече зрителя в живота на Ваклуш –

виждаме го не само като водача Толев, но и като обикновен човек,

който върши обикновени ежедневни неща. Още в самото начало на филма навлизаме в личното и сакрално пространство, кадрите как той полива градината си, докато говори за възвишени идеи и споделя своите мисли по вселенските въпроси докосват зрителя по особен начин. 

Във филма, Василев преплита споделени спомени за Ваклуш на събеседници като Петър Стоянов – президент на България в периода 1997-2002 г., д-р Илко Семерджиев – министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г.,  Огнян Минчев – политолог и доктор на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доц. д-р Иван Бъчваров – физик и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, проф. д-р Мария Славова – юрист и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“  и други. 

Посланията, които Николай Василев изпраща към зрителите са уроците и мисиите, в които самият Ваклуш е вярвал и предавал на своите ученици.

Мъдрост, човечност, събожие

Духовният водач е вярвал, че във всеки един от нас се крие Бог и призовава всеки да поеме към намирането му. В днешния свят, обгърнат от нечистота и арогантност, думите на Ваклуш Толев пробиват екрана и се настаняват в зрителите, давайки плод за размисъл и причина да бъдем по-добри, смирени и отговорни.

В мига, в който светлината озари кино залата отново, сигнализирайки, че филмът е свършил, пространството бе залято от една необикновена тишина.

Нямаше нужда от аплодисменти, всеки в залата почувства мисията на Ваклуш и я прие като своя

Ако кажем, че присъстващите преживяха своя духовен катарзис

по време на прожекцията, няма да бъде ни най-малко преувеличено. Всеки излезе от Кино Люмиер поне една идея по-добър, по-светъл и окрилен.