Фалш ли е системата, в която живеем? Въпросът сякаш тайничко дълбае душата на всеки един от нас. Днес лъжите ни дебнат отвсякъде, а укритие от тях няма – понякога дори и в собствените ни домове. Тази масирана „атака” в даден момент бавно започва да

задушава човек, подтиквайки го да търси лесно спасение от болката, страха

и своя яд. За някои в отдушник се превръща алкохолът, а за други – лъжите. Именно в техен плен пада семейство Полит, с което се запознаваме в премиерната постановка на Театър София „Котка върху горещ ламаринен покрив” с режисьор Стайко Мурджев. 

Една привидно спокойна и празнична вечер в имението им в делтата на Мисисипи се превръща в истински кошмар. Оглушителни викове раздират цялата плантация. Каква ярост само, помислих си веднага, но всъщност до известна степен грешах. Те всъщност бяха предизвикани от безсилие. Откъде обаче идват? – От спалнята на Меги (Елеонора Иванова) – една от снахите в семейството. Тя е типичният пример за жена – прелъстителка. Пристъпва като котка, а късите ѝ черни рокли и високи токчета допълнително подчертават женствеността ѝ. Възможно ли е човек да ѝ устои? Отговорът е да – собственият ѝ съпруг Брик (Гринго – Богдан Григоров). Подобен изненадващ развой моментално подхранва чувството на любопитство у публиката. Какво толкова тежко се е случило помежду им, че Меги вече месеци наред да е безсилна пред лицето на предизвикателството да си върне него и любовта му. А

може би двамата никога не са се обичали истински и бракът е поредният фалш

в живота им? Писателят Тенеси Уилямс ни загатва отговора още в първото действие на пиесата. Начинът, по който го прави, е забележителен. Той сякаш извършва дисекция на същността на персонажите си.  Всеки следващ слой, който разрязва, всъщност е олицетворение на най-тъмните тайни, стремежи и страхове на Меги и Брик. 

Израснала бедно, тя се е вкопчила в идеята за здраво и финансово стабилно семейство – сигурност, която до момента е усещала в дома на семейство Полит. Всичко това обаче е напът да се промени не само защото отношенията ѝ с Брик са охладнели, но и заради тежката диагноза на свекъра ѝ. Главата на семейството страда от рак – новина, която

стартира ожесточена битка за семейното наследство.

Претендентите да получат имението и парите се оказват много. По пътя на Меги към голямото богатство стои единствено Брик, който отказва да ѝ направи така желания наследник.

Не по-малко интересен и многопластов персонаж от съпругата си, той е бивш успешен атлет, който се алкохолизира и депресира след смъртта на най-добрия си приятел Скипър. Именно Брик е образът, чрез който Тенеси Уилямс вкарва в представлението темата за нихилизма. Животът на младия мъж сякаш е лишен от смисъл – кариерата му е провалена, не желае и стотинка от семейното богатство, а единствената му цел е

да се напие до безпаметност, за да изтрие срама от истинската си същност,

болката от загубата си и вината си.

Да, емоционалното му състояние няма нищо общо със състоянието на баща му. Как е възможно? В дом, където любовта е един най-обикновен фалш, чувствата са приемани с насмешка. На преден план са непресторената неприязън към ближния и меркантилността.

Патриархът на семейството, който всички наричат татко (Ириней Константинов) ги олицетворява перфектно. Изправен пред лицето на смъртта, той, както всеки друг, е обзет от страх. Възможно ли е вселената да му предложи втори шанс за живот и какви биха били последствията от това? – Много простичко,

когато страхът напусне тялото, маските и задръжките падат,

а на повърхността изплува уродливото лице на човека.

Едва второ действие от пиесата, а пъзелът се разбърква все повече – син търси лек за тежките си житейски терзания в алкохола, а баща иска жадно да граби с шепи от подарения си „втори живот”. Сцената, която двамата изобразяват, е наистина жалка. „Измазана с лъжи”, касаещи здравето и истинската същност на човека, тя показва колко

безсилни сме всъщност, когато се изправим пред истината.

„Кому изобщо е необходима тя, ако фалшът е толкова по-красив и осигурява душевен мир и значително богатство”, питам се, гледайки третото действие на пиесата. – Не и на семейство Полит. Бидейки наясно с тежката диагноза на бащата, семейството се събира не за да отбележи подобаващо може би последния му рожден ден, а за

да се повърти около него като лешояд над мърша.

Престорената загриженост на първия син на г-н Полит и съпругата му Айда (Петя Силянова) – Гупър, както и действията на жена му Мей (изиграни от Владимир Солаков и Невена Калудова) могат да отвратят и най-широкоскроения зрител. Любовта им лесно може да бъде купена – дали обаче някой изобщо я желае?

Драматична и многопластова, пиесата „Котка върху горещ ламаринен покрив” е като отрезвителен шамар, след който осъзнаваме, че фалшът ни заобикаля от всеки ъгъл. В свят, където истината често е тема табу, която ужасява човеците, е изключително важно да преосмислим приоритетите си. Парите не означават нищо, когато нямаш семейство, а думите „обичам те” са изречено напразно, когато човекът, на когото искаме да ги кажем, вече си е отишъл.

Следващите дати, на които можете да гледате „Котка върху горещ ламаринен покрив” до края на годината, са 22 ноември и 19 декември в Театър „Сълза и смях”.