Кома – състояние на дълбоко безсъзнание, при което човек изглежда като потънал в сън, но остава напълно откъснат от заобикалящата го реалност.

Замисляли ли сте се някога какво се случва в този момент с нашето тяло и душа?

Френско-белгийският драматург Ерик-Еманюел Шмит отговаря на този въпрос, като ни представя „Хотел между тоя и оня свят“ – една паралелна реалност, в която обитават само хора, попаднали в това състояние. Само там можеш да се нараняваш, без да те боли, и волята е в режим на дефицит. На прага между живота и смъртта, в тази необяснима вселена, те правят равносметка на изминатия си житейски път,

питайки се по един или друг начин: какво е могло да бъде, ако…?

Пиесата „Хотел между тоя и оня свят“ е една от най-поставяните творби на Шмит, както на световната, така и на българската сцена. Под режисурата на Иван Урумов и в превод на Снежина Русинова-Здравкова, тя вече четири години е част от репертоара на театър „Българска армия“ и продължава да вълнува публиката.

Героите, всеки със своята мисия и различно място на земята – Президентът Делбек, изигран от Иван Радоев, чистачката Мари Мартен – Анастасия Ингилизова, фокусникът Лумиер – Георги Къркеланов, безделникът Жулиен – Дарин Ангелов, доктор С. – Антоанета Добрева-Нети и Лора – Ели Колева, шокират със своята откровеност и

предизвикват смях с елегантен черен хумор и ирония в конкретни ситуации, а не рядко и със сарказма, с който ги осъждат.

„Сега, този ще слезе на земята, ще видиш!“ – шепне едно малко детенце на майка си, наблюдавайки големия стъклен асансьор на сцената, който води към края или началото на живота на всеки, изпаднал в кома на сцената. Всички, наблюдавайки го от балкона, сякаш се намирахме още

по-близо до смъртта, виждайки как едно тяло се превръща в мъгла на сантиметри от нас.

Неговата функция и всички други правила в този хотел научаваме през любопитните и изпълнени с ужас въпроси на Жулиен. Той е едно момче, което не придава

никаква стойност на живота и за него хората на земята нямат плът, всичко е било прах.

Размисляйки върху всичко онова, което е направил и не е направил досега в живота си, и изслушвайки внимателно житейските истории на останалите, попаднали в кома,

той осъзнава все повече, че е стигнал до тук заради страха си от края на живота.

Между тоя и оня свят, той за първи път ще изпита срещата с любовта в лицето на Лора. Едно момиче, за което животът е химера, наблюдавайки го само от инвалидния си стол. Само там, в този хотел, в който попада не за първи път, тя може

да бъде това, което винаги е искала – здраво пълноценнно момиче.

„Тази любов няма бъдеще“,

казва безпомощно Жулиен, осъзнавайки, че няма почти никакъв шанс той и Лора да се познаят отново на земята или може би никога да не се върнат на нея. Тогава си дадох сметка, че не само в хотела на Ерик-Еманюел Шмит, но и на земята всяка една любов на практика „няма бъдеще“, тъй като то не е известно на никого. Това може би е единственото човешко чувство, което има способността да ни промени по един необясним начин, който е

аналогичен на това да дадем дефиниция на смъртта.

Но ако погледнем философски на нещата, ако открием отговорите, нищо няма да бъде такова, каквото е, и магията на нашата тъй трудна реалност някак може би ще изчезне.

„Всички сме родени свободни – това е, което ни свързва.

Свободни да живеем грешно или правилно, това, което не можем да пресметнем, е животът.“ – се опитва да обясни реалността доктор С. Тя е онази, пред която са изправени героите – да нямат контрол над вселената, а да я следват. Следейки състоянието на пациента както на земята, така и в хотела, всички пациенти я

виждат в образа на „Господ“, но тя е просто медиатор между живота и смъртта.

Онзи, който има трудната задача да насочва пацента към асансьора, без да има никаква сила да промени обстоятелствата.

Но ако ѝ се даде тази възможност, би ли се изкушила да направи нещо?

Отговорът на този въпрос можете да откриете на 22 февруари от 19:00 на голямата сцена в театър „Българска армия“.

„Хотел между тоя и оня свят“ те хваща за гърлото от началото до края. То ни потапя в една реалност, в която алчността, суетата и материалното сякаш стават на прах пред очите на публиката. Това представление ни напомня, че не трябва да забравяме, че всяка секунда на земята може да ни бъде последната. А тези, които имат

възможността да бъдат там, по средата, където са нашите герои, и да се върнат – имат необикновен шанс.

Не се знае дали са късметлии или не, но поне могат да опитат да изиграят картите на съдбата си по друг начин.