Спомените са единствената житейска „експозиция”, която човек оставя на любимите си хора, когато отлети от този свят. Първата среща, първата усмивка или първата целувка – всички тези на вид незначителни моменти белязват човешкото съзнание до живот. Те имат силата да даряват надежда, да вдъхват живот или да осигуряват утеха, макар и малка. Именно блянът – човек да се върне към своите щастливи спомени, стои в дъното на лентата „Г-н Блейк на вашите услуги”.
Английският бизнесмен Андрю Блейк, изигран от брилянтния Джон Малкович, е главното действащо лице във филма. Сблъскваме се с него, докато е потънал в скръб по непрежалимата си съпруга, която е починала 4 месеца по-рано. Това обаче не е единствената загуба, която е понесъл. Заедно с нея си отива и самият той. Загубил своята идентичност и цел в живота, Блейк вижда само едно решение на своите проблеми – да се върне отново на мястото, където се е чувствал най-щастлив.
Идеята му вероятно би било определена като необмислена и налудничава от повечето зрители. Може би са прави – по този начин сюжетът на филма ще опише идеално живота на един „Напълно побъркан!”, разказан от Жил Льогардиние. Според мен обаче пътешествието му трябва да бъде разглеждано като експедиция, чиято основна цел е да открие едно загубено съкровище – смисъла на живота.
След кратко пътуване лентата неусетно ни пренася от забързаните английски улици в красиво имение в Северна Франция, обагрено от цветя…
или поне преди е изглеждало така –
като картина на известен художник. Днес то е потънало в прах и сивота струи от всеки ъгъл. Инфраструктурата сякаш олицетворява душевното състояние на Блейк и живущите в имението. Житейски перипетии, страхове, надежди и желания бушуват в сградата като пожар, който би могъл да изпепели всички обитатели.
Противно на очакванията обаче филмът не е част от онези мелодраматични продукции, които изискват да сме заредени с кутия кърпички и огромно количество шоколад. Разбира се,
публиката би могла да си поплаче на някои от сцените,
но предимно от щастие, облекчение или от смях.
Причина са закачливият хумор на героя на Малкович и умелото му боравене с иронични похвати. Те успяват да разтопят пътя към сърцето на най-намръщения и затворен „в черупката си” персонаж – иконома Одил (Емили Дюкен). Екранният Андрю Блейк игражда истинско приятелство и с непохватния, но добросърдечен Филип Мание (в ролята Филип Бас) и камериерката Манон (Кристел Хенон).
Специално място под светлината на прожекторите е отделено за френската актриса Фани Ардан, която отново се среща с Малкович на снимачната площадка след съвместното им участие в „Казанова вариации” от 2015 г.
Виждаме я в ролята на собственика на имението – Натали Боливие. Именно нейната поява носи
най-силните нотки на тъга
във филма. Споделяща съдбата на Блейк, тя се крие от проблемите си, седейки притихнала в собствената си стая. Боливие изглежда сякаш също е загубила правилната посока в живота си, но моментни „проблясъци” загатват за щастливия край на историята за героинята. „Виновник” за възвърналата ѝ се усмивка е Блейк.
Макар да пристига във Франция с намерението да открие онова свое „аз”, което е било по детски щастливо и лудо влюбено, той всъщност успява да постигне много повече. Блейк намира смисъл в това да продължи своя живот дори и след смъртта на своята любима, докато помага на хората около себе си.
Г-н Блейк ще бъде и ”на вашите услуги” на големия екран от 10 ноември.
Фото кредит: Cinelibri
